Решение № 9723 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6853/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД, чрез адв. М. Иванова от Адвокатска колегия - Разград срещу решение № 528 от 11.06.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) по преписка № КЗК-372/2026 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Касационният заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорения акт на възложителя. Заявява искане за присъждане на разноски, сторени в производството пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд. Прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – „Химтекс“ ООД, чрез адв. Н. Макавеев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение на КЗК е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът – „Медицинска техника Инженеринг“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, за която оспорения акт е неблагоприятен и в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което разглеждането на жалбата е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване от „Химтекс“ ООД срещу решение № Зап-85/31.03.2026г. на изпълнителния директор на „МБАЛ „Св. Иван Рилски“- Разград“ АД за определяне на изпълнител в „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на лабораторни тестове, реактиви и консумативи за нуждите на Клинична лаборатория в „МБАЛ "Св. Иван Рилски"-Разград“ АД по периодични заявки”, в частта по Обособена позиция № 14 - Затворена система за вземане на кръв. Процедурата е открита с решение № F801375 от 29.01.2026г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00757-2026-0003. С обжалваното решение на КЗК е установила незаконосъобразност на решение № Зап-85/31.03.2026г. на Изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Иван Рилски“- Разград АД за определяне на изпълнител в частта по обособена позиция №14 и е възложила на МБАЛ „Св. Иван Рилски“- Разград АД да заплати на „Химтекс“ ООД направените разноски в производството. За да постанови този резултат, КЗК установила, несъответствия, между посочените стойности в ценовото предложение на „Химтекс“ ООД в размер на 11 714,00 евро с ДДС и Протокола от 30.03.2026 г. от работата на оценителната комисия, в който е посочено, че предложената цена от „Химтекс“ ООД е в размер на 26 674,50 евро с ДДС, наред с разминаването в посочената ценова оферта на „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД в размер на 5 597,00 евро с ДДС и твърдението на възложителя в становището му по жалбата, че офертата на „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД в размер на 45 085,60 евро. Посочила, че в настоящия случай, при заложената и влязла в сила методика за оценка на ценовите предложения на участниците, не е възможно сравняването им с прогнозната стойност на обществената поръчка, поради което разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗОП е неприложима. КЗК счела, че не може да се направи заключение, че офертата на „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД е икономически най-изгодната оферта на по-ниска стойност. При анализ на ценовите предложения на участниците, че предложените единични цени за едно и също количество от конкретен вид изделие от класирания на второ място участник „Химтекс“ ООД са по-ниски от предложените от класирания на първо място участник „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД. Единствено по отношение на изделие №23 епруветка/контейнер за цереброспинална течност (или еквивалент) за заложеното, участникът „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД е предложил единична цена 0,150 евро без ДДС, а „Химтекс“ ООД - 6,850 евро без ДДС. КЗК приела, че помощният орган на възложителя е следвало да констатира тази съществена разлика и да предприеме съответни действия за извършване на проверка и изясняване на причините за нея, използвайки възможностите за това, предоставени му от законодателя с разпоредбите на чл. 104, ал. 5 ЗОП. В обжалваното решение, КЗК взела предвид решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-669/2020, постановено по отправено от състав на четвърто отделение на ВАС, преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 38 и чл. 49 от Директива 2009/81 и чл. 56 и чл. 69 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО/Директива 2014/24/ и приела, че възлагащият орган има задължение да идентифицира подозрителните оферти, както и да позволи на съответните оференти да докажат, че тези оферти са сериозни, като им поиска уточненията, които счита за уместни. Посочила, че в конкретния случай, оценителната комисия не е изискала допълнителна информация и разяснения от участниците, а е взела предвид единствено крайния сбор от единични цени в подадените оферти, като за „Химтекс“ ООД сборът от единични цени бил равен на 11 714,00 евро с ДДС, и е по – висок от тази на „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД – 5 597,00 евро с ДДС. В хода на проучването по преписката се установи, че на 07.05.2026 г. възложителят е сключил Договор № C248761 (с деловоден номер № 00757-2026-0003/C248757) за изпълнение на оспорваната обществена поръчка с определения за изпълнител участник - „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД. От извършения фактически и правен анализ, Комисията установила нарушение на закона, засегнало възможността на жалбоподателя да бъде определен за изпълнител, както и, че не е допуснато предварително изпълнение. КЗК приела, че за настоящата процедура, не се прилагат разпоредбите на чл. 112, ал. 6 или 8 от ЗОП, както и неприложимост на разпоредбата на чл. 215, ал. 6 от ЗОП, поради което посочила, че алтернативната санкция е неприложима, а сключеният договор за обществената поръчка се явява унищожаем по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗОП. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основания в посочения от касационния жалбоподател смисъл, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимата нормативна уредба, след задълбочено обсъждане на доводите на жалбоподателя, на правнорелевантните факти и на становището на ответника, органът по преразглеждането е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касаторът не оспорва компетентността на органа, издал акта, спазването на формата и процедурата по неговото постановяване. С касационната жалба се оспорват правните изводи на КЗК, които касационната инстанция намира за правилни и обосновани, поради което по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК може да препрати към мотивите на първоинстанционния орган. Касационните оплаквания ще бъдат разгледани, както следва по-долу, като изрично на първо място се посочи, че Комисията се е произнесла в съответствие с чл. 196, ал. 3 ЗОП по отношение на законосъобразността на решението на възложителя. На следващо място е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 207 ЗОП проучването по преписката пред КЗК обхваща обстоятелствата, посочени с иницииращата производството пред КЗК жалба и съответно твърденията, предявени в законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, б. "а" ЗОП, както закономерно е посочено в решението на КЗК. Неоснователно се поддържа от касационния жалбоподател, че КЗК е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, тъй като не е съобразил специалната норма на чл. 207 ЗОП и се е произнесъл по въпрос, който не е бил поставян пред КЗК, нито е бил релевиран с жалбата пред него. Действително от подадената жалба пред КЗК, дружеството не се позовало изрично на разпоредбата на чл.104, ал.5 от ЗОП, но обосновава жалбата си на допуснати съществено нарушение на правилата за провеждане на процедурата за възлагане, а именно несъответствие между посочените стойности в ценовото предложение на „Химтекс“ ООД в размер на 11 714,00 евро с ДДС и Протокола от 30.03.2026 г. от работата на оценителната комисия, в който е посочено, че предложената цена от „Химтекс“ ООД е в размер на 26 674,50 евро с ДДС, наред с разминаването в посочената ценова оферта на „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД. Според предвиденото в чл. 207 от ЗОП, проучването на преписката обхваща обстоятелствата по жалбата. Трайно е застъпено в практиката на ВАС, че КЗК дължи произнасяне само по заявените в първоначалната жалба оплаквания и не следва да обсъжда допълнително заявени такива, попадащи извън обхвата на проучването по смисъла на чл. 207 ЗОП, депозирани извън законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, т. 7, буква "а" ЗОП. В случая, КЗК се е произнесла именно по фактите, изложени своевременно в жалбата (разминаването в цените), поради което не е налице недопустимо разширяване на предмета на спора. В решение на Съда по дело № С-669/2020, постановено по отправено от състав на четвърто отделение на ВАС, преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 38 и чл. 49 Директива 2009/81 и чл. 56 и чл. 69 Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО /Директива 2014/24/ изрично е посочено, че "това тълкуване може да се отнесе и към разпоредбите на Директива 2014/24, при положение че те по същество са идентични с тези на Директива 2009/81", съдът приема, че в случая са относими и изложените в него съображения, според които в съответствие с принципа на примата, сама по себе си неприложимостта на критерия, предвиден в националното право за целите на преценката дали дадена оферта е с необичайно ниска стойност, не освобождава възлагащия орган от задължението му да идентифицира подозрителните оферти и при наличието на такива оферти да проведе състезателна процедура за проверката им - в решението си Съдът изрично сочи, че "чл. 38 и чл. 49 Директива 2009/81 трябва да се тълкуват в смисъл, че при съмнение, че дадена оферта е с необичайно ниска стойност, възлагащите органи са длъжни да проверят дали това действително е така, като вземат предвид всички релевантни елементи, свързани с обществената поръчка и с документите за нея, без в това отношение да имат значение невъзможността за прилагане на предвидените за целта в националното законодателство критерии и броят на подадените оферти". Действително, в решението си от 15 септември 2022 г. СЕС не указва изрично по кой процесуален ред /когато не са налице предпоставките за изискване на писмена обосновка съобразно националното законодателство/, възлагащият орган следва да провери дали подадена оферта с необичайно ниска стойност е сериозна. В този смисъл, законосъобразно КЗК приема, че помощният орган на възложителя е следвало да приложи реда за изискване на разяснения по чл. 104, ал. 5 ЗОП, /а не този по чл. 72 ЗОП за представяне на писмена обосновка/, и като не е сторил това, крайният акт в проведената процедура, като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Предвид установеното по делото от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема, че възложителят чрез назначената от него комисия, е следвало да предприеме действия по изискването на разяснения или допълнителни доказателства от „Медицинска Техника Инженеринг“ ЕООД относно необичайно ниската цена, предложена с офертата му, а оттам - че правилни са формираните в този смисъл изводи на Комисията за защита на конкуренцията. По изложените съображения, касационният състав приема, че оспореното решение на Комисията, с което по жалбата на „Химтекс“ ООД е отменено решението на възложителя за определяне на изпълнител в процесната обществена поръчка, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, основателна се явява претенцията на „Химтекс“ ООД, която е своевременно заявена чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски. Неоснователно е възражението на възложителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед немотивираното му възражение за прекомерност. Поради това, МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград“ АД следва да бъде осъдена да заплати на „Химтекс“ ООД сумата общо от 1 200 евро, представляваща направените от това дружество разноски за адвокатски хонорар за касационното производство, установени по приложените по делото доказателства за изплащането им. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,