Определение № 11 от 22.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1903/2014 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Гълъбово обвинителен акт срещу Ж. Х. Х. и Ф. И. Л.. Същото е приключило с присъда № 9 от 26.03.2014 г. по н.о.х.д. № 210/2013 г. по описа на Районен съд – Гълъбово (РС – Гълъбово). Тя е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора (ОС – Стара Загора). Тъй като всички съдии от ОС – Стара Загора са се отвели от разлеждане на делото, с определение № 92 от 17.07.2014 г. по н.ч.д. № 1113/2014 г., Върховният касационен съд (ВКС) е определил то да бъде разгледано от Окръжен съд – Хасково. С решение по в.н.о.х.д. № 454/2014 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, първоинстанционната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С определение № 151 от 25.11.2014 г. по н.о.х.д. № 260/2014 г. съдията-докладчик и председател на Районен съд – Гълъбово, на основание чл. 29, ал. 1, т. 7 от НПК се е отвел от разглеждане на делото, тъй като в наказателното производство е участвал прокурор А. от Окръжна прокуратура – Стара Загора, с когото докладчикът е близък роднина. Със същото определение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК, е прекратил производството и изпратил делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: От данните по делото става ясно, че към настоящия момент всички действащи съдии от РС – Гълъбово са се отвели от разглеждане на делото. Направеният отвод на съдията-докладчик по чл. 29, ал. 1, т. 7 НПК е основателен, тъй като на посочения в определение № 151 по н.о.х.д. № 260/2014 г. прокурор е докладвано постановлението за привличане на Ф. Л. в качеството му на обвиняем /том 3, стр. 22 от досъдебното производство/. Последното съставлява действие по извършване на разлсдване на делото по смисъла на чл. 29, т. 2 НПК. При това положение е очевидно, че РС – Гълъбово не може да образува състав, който да се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд. Предвид характера на причината, налагаща промяна на подсъдността и несъздаване пречки повече от необходимото на страните, делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на РС – Димитровград, отчитайки разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки. Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение