Определение № 50081 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4104/2020 г.

С молба вх. № 508 077/06.10.2022 година „ЗПК Тунджа“ [населено място] е поискала да бъде освободена предоставената от нея, по ч. гр. д. № 3071/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., сума от 6300.00 лева, представляваща гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за спиране на предварителното изпълнение на решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година в частта му, с която кооперацията е осъдена да заплати на С. И. Г. сумата от 6300.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.01.2020 година до 13.07.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 04.03.2020 година до окончателното плащане. „ЗПК Тунджа“ [населено място] е подала касационна жалба с вх. № 8267/02.10.2020 година срещу решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година., с което са уважени предявените срещу нея от С. И. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 ГПК, като наред с това е поискала спирането на предварителното изпълнение на решението в осъдителната му част. Към молбата за спиране е приложена вноска бележка от 09.10.2020 година на „Първа инвестиционна банка“ АД [населено място] за внесена гаранция от 6300.00 лева. Предвид на това с определение № 386/14.10.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 3071/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. искането за спиране е било уважено. Впоследствие с решение № 60 259/18.08.2022 година, постановено по гр. д. № 4104/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. обжалваното от „ЗПК Тунджа“ [населено място] решение № 240/23.09.2020 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 716/2020 година е отменено като предявените от С. И. Г. срещу кооперацията искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, са отхвърлени като неоснователни. Предвид на това спорът между страните по делото е приключил с влязло в сила съдебно решение, като е установено, че „ЗПК Тунджа“ [населено място] не дължи на С. И. Г. сумата от 6300.00 лева. Поради това кооперацията няма такова задължение и внесената от нея, като обезпечение на това задължение, гаранция подлежи на връщане. С оглед на това е отпаднало основанието за задържането на внесената с вносна бележка от 09.10.2020 година гаранция и същата следва да бъде освободена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение