Определение № 331 от 06.06.2014 г. на ВКС по д. № 3516/2014 г.

Производството е по реда на чл.309 от ГПК. Образувано е по подадена от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. молба вх.№ 1095 от 29.05.2014 г. за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77 от 2011 г. на Районен съд-гр.З., чиято отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е поискана с молба вх.№ 908 от 29.04.2014 г. Съгласно чл.309, ал.1, изр.2 от ГПК спирането на изпълнението на акт, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 или чл.304 от ГПК, се допуска при условията на чл.282, ал.2-6 от ГПК. А съгласно чл.282, ал.2, т.2 от ГПК, в случай като настоящия, спирането се допуска след внасяне на обезпечение в размер на обжалваемия интерес. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, обжалваемият интерес съответства на цената на иска, която от своя страна съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е равна на данъчната оценка на вещното право- предмет на делото, решението по което се иска да бъде отменено. В случая, видно от удостоверение за данъчна оценка изх.№ 94-10-42 от 27.01.2011 г. на [община],Област С., обжалваемият интерес на молителите е 3 749,20 лв. Поради изложеното по-горе по молбата за спиране съдът може да се произнесе едва след внасяне на горепосоченото обезпечение, за което на молителите следва да се даде подходящ срок. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия