Определение № 589 от 07.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 378/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. Ц. срещу определение № 5204/14.11.2024 г., постановено по гр. дело № 4301/2024 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба с вх. № 501755/05.09.2024 г. за отмяна на влезлите в сила решение № 581/04.04.2017 г. по гр. дело № 7619/2015 г. и решение от 15.10.2019 г. по гр. дело № 2000/2019 г. на Плевенския районен съд (ПРС) и е прекратено производството по делото пред ВКС. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката изтъква, че в молбата си за отмяна дословно е цитирала разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и е приложила към молбата писмените доказателства, които изброява и в частната си жалба, както и посочените в молбата обстоятелства, които счита за нови. Изразява несъгласие с извода в обжалваното определение, че срокът за подаване на молбата за отмяна е изтекъл, но без да излага съображения в тази насока. Жалбоподателката поддържа също, че доколкото е посочила в молбата си, но не е доказала категорично, то ответникът следвало да представи доказателства, с които да обори твърденията й. Насрещната страна „Топлофикация-Плевен“ АД, в отговора си на частната жалба излага съображения за неоснователност на същата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, другият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС е установил наличието на две различни процесуални пречки за разглеждане по същество на подадената от жалбоподателката молба за отмяна на двете влезли в сила решения на ПРС. На първо място, позовавайки се на т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че молбата не съдържа точно и мотивирано изложение на соченото в нея основание за отмяна, както и че въпреки дадените указания с определение № 260040/18.09.2024 г. на администриращия съд, тази нередовност не е отстранена от жалбоподателката с подадената от нея на 11.10.2024 г. уточнителна молба. На следващо място съдът е установил, че молбата за отмяна е подадена след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, преклузивен тримесечен срок – молбата е подадена на 05.09.2024 г., а според изложените в нея твърдения и данните по делото, жалбоподателката-молителка се е снабдила с част от документите (писмените доказателства) още през 2018 г. (заповед № 8/08.05.2018 г. на ДСП-Плевен), през 2019 г. (писмо с изх. №1824/05.11.2019 г. на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, уведомление с изх. № 1733/14.10.2019 г. от ответното дружество и заповед № 2/25.01.2019 г. на ДСП-Плевен), съответно – през 2022 г. (писмо с изх. № ПЛ-1170-00-238/18.10.2022 г. на началника на РДНСК-Плевен), а „новите“ обстоятелства са й били известни още към 12.12.2016 г., когато по гр.д. № 7619/2016 г. на ПРС е подала насрещна искова молба и ги е изтъкнала като обстоятелства, на които основава отрицателния си установителен иск против насрещната страна. Съдът е изтъкнал, че сроковете по чл. 305 от ГПК са преклузивни и за тях съдът следи служебно, както и че при неспазването им се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение, като се е позовал и на т. 9 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, подадената след изтичането на срока молба за отмяна е процесуално недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че са налице и двете констатирани абсолютни процесуални пречки, всяка една от които обуславя недопустимост на подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влезлите в сила решения на ПРС. Нито в молбата за отмяна, нито в уточнителната си молба от 11.10.2024 г., въпреки дадените й указания от администриращия съд с определението от 18.09.2024 г., жалбоподателката не е направила точно и мотивирано изложение по смисъла на чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК – на наведеното от нея основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като не е изложила никакви съображения, какво е значението на сочените от нея като „нови“ обстоятелства и писмени доказателства за разрешаването на правните спорове, по които са постановени двете влезли в сила решения на ПРС, чиято отмяна иска. При извършената инстанционна проверка, настоящият съдебен състав установи, че са изцяло верни и констатациите в обжалваното определение за подаването на молбата за отмяна след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. При това положение, съгласно т. 9 и т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, подадената от жалбоподателката молба за отмяна е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Последното е и валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение