Определение № 12318 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от Г. О. З. от гр. София против Разпореждане № 10570/ 08.10.2024г на Председателя на Шесто отделение на ВАС по адм. дело № 8786/2024г по описа на ВАС. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност като се твърди, че с него се прегражда развитието на производството по адм.д.№ 10911/ 2023г по описа на АССГ. Иска се съдът да отмени оспореното разпореждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното разпореждане по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане частна жалба, наименувана „молба-обжалване“, с вх. № 8603 от 03.06.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Г. О. З. срещу Разпореждане от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 10911/2023 г. на Административен съд София – град и да прекрати производството по адм. дело № 8786/2024г по описа на ВАС, председателят на Шесто отделение на Върховния административен съд е приел, че частната жалба на Г. О. З. е насочена срещу разпореждане на съдията-докладчик, което не подлежи на обжалване. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Подадената от Г. З. частна жалба, наименувана „молба-обжалване“ има за предмет Разпореждане от 26.04.2024 г. по адм. дело № 10911/2023 г. на Административен съд София - град, с което е указано да се съобщи на жалбоподателя, че предмет на разглеждане по делото е Решение № 2153-21-189 от 09.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, а в случай, че има други претенции, може да сезира АССГ с отделна молба за образуване на ново дело. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и в случаите, изрично посочени в закона. Предвид съдържанието на частната жалбата правилно е прието в процесното разпореждане, че е насочена срещу разпореждане на съдията-докладчик по адм. дело № 10911/2023 г. на Административен съд София - град, което не подлежи на обжалване, защото не попада в нито една от посочените в закона хипотези. С него по никакъв начин не се прегражда хода на производството по адм. дело № 10911/2023 г. на Административен съд София – град. Следователно това разпореждане не попада в кръга актове, подлежащи на касационен съдебен контрол. Налице е процесуална пречка за разглеждане на частната жалба поради недопустимостта й на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 236 АПК – подадена е срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. В случая е изпълнена хипотезата на чл.213а, ал.6, т.2 от АПК във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК и чл.236 от АПК, предвиждаща, че ако бъде установено някое от основанията по чл.215 от АПК, председателят на отделението с разпореждане оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. До същите изводи е достигнал и председателят на Шесто отделение на Върховния административен съд, поради което и правилно е постановил оспореното разпореждане, с което е оставил без разглеждане жалбата на Г. З. и е прекратил производството по делото. С оглед изложените съображения обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,