Определение № 4331 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4395/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Х. Г. Р. и М. Е. Р., в качеството им на наследници по закон на А. Н. Р., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 339/29.09.2021г. на Окръжен съд Бургас. Ответните страни по молбата – М. К. Р. и Г. С. Р., я оспорват, като твърдят, че е подадена извън тримесечния срок по чл. 305, ал.1 ГПК и при липса на правен интерес за молителите. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение установи, че същата е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК акт. Съображенията на съда са следните: С влязлото в сила решение на ОС Бургас е оставена без уважение жалбата на М. К. Р. и Г. С. Р. – длъжници по изп.дело № 332/2020г. на ЧСИ И. Б., с район на действие ОС Б., срещу извършеното и предявено с протокол от 09.07.2021г. разпределение на постъпилите от проведена публична продан суми. Решението на ОС Бургас е потвърдено с окончателно решение на Апелативен съд Б. от 27.04.2022г. по в.гр.д.№ 126/22г. Молителите са наследници по закон на А. Н. Р., починал на 14.08.2021г. и няма спор, че същият е бил взискател по изпълнителното дело, разпределението по което е било обжалвано. Постановеното по реда на чл. 463 от ГПК решение, каквото е процесното, не се ползва със сила на пресъдено нещо. При обжалване на извършено от съдебния изпълнител разпределение по чл.460 ГПК съдът се произнася по законосъобразността на разпределението между взискателите на събрани в изпълнителното производство суми, но не дава разрешение за съществуването на изпълняемото материално право. Според Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС, приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно задължителното разрешение в т. 3 ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Мотивите по т. 3 от цитираното ТР са напълно относими и към обжалването по чл. 463 ГПК. Ето защо, атакуваното решение, като окончателно такова, постановено по реда на чл. 463 ГПК и имащо за предмет законосъобразността на определено изпълнително действие на ЧСИ, не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК и молбата за това, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът