Решение № 15341 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2011 г.

Решение № 15341 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Заби Сидики, гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 422/23.12.2010 г. по адм. д. № 546/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ОЧ-138/21.07.2010 г. на зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. Смолян, за налагане на принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, на основание чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9, т. 12; чл. 11, т. 5, т. 9 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Оплакванията са за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - зам.-директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. Смолян, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред решаващия съд е заповед № ОЧ-138/21.07.2010 г., издадена от зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. Смолян, с която на Заби Сидики, гражданин на Афганистан е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. Заповедта е издадена на основание 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9, т. 12; чл. 11, т. 5, т. 9 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ (в приложимата редакция на нормите, ДВ, бр. 36/2009 г.), като издателят на акта е съобразил изложеното в предложение № 21899/21.07.2010 г. на началник ГПУ Петрич, където е посочено, че на 20.07.2010 г. на ГКПП - Промахон при проверка на товарен автомобил, шофиран от гръцки гражданин, в пригоден тайник в предната част на товарното помещение на ремаркето са открити и задържани 73 лица, между които и жалбоподателя. Чужденците не могат да удостоверят влизането си в страната по законоустановения ред, не притежават финансови средства за издръжка и напускане на страната, като има данни, че целта на влизането им е да използват страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ, забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. С нормата на чл. 42з, ал. 2 ЗЧРБ (отм., ДВ, бр. 9/2011 г.) е предвидено, че забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11 с. з. За разлика от императивната разпоредба на чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ, предвиждаща задължително прилагане на ПАМ при наличие на някоя от изброените в чл. 10 хипотези, нормата на чл. 42, ал. 2 е диспозитивна по своя характер. Чрез нея законодателят е регламентирал една правна възможност, която законодателят е предоставил на административния орган - да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи временно ограничение за влизане в страната или не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като такава по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Дори да се сподели извода на решаващия съд, че липсват доказателства за осъществяване на основанието по чл. 11, т. 5 ЗЧРБ (отм.) - целта на влизането на жалбоподателя в Република България да е била използването на страната като транзитен пункт за достигането на държави от Централна и Източна Европа, което намерение е индицирано от обстоятелствата около незаконното преминаване на границата, в случая условията, при които може да бъде приложена мярка по чл. 11, т. 9 ЗЧРБ (отм., ДВ, бр. 9/2011 г.) са налице, а именно: чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя си в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България. Отделно от това са обективирани и предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 12, т. к. чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане; няма и визи за следващите по маршрута страни. При наличие на тези предпоставки органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ, с което се изпълняват целите на закона. В контекста на релевираният довод по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, неоснователно е оплакването, че заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. С оглед нормативното предписание на чл. 42з, ал. 1, ал. 2 ЗЧРБ (в приложимата към спора редакция), изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за влизане в страната. Съображенията на административния орган се съдържат в предложението на началника на ГПУ Петрич, както и в изложените в обстоятелствената част на акта данни. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. При наличието на надлежни писмени доказателства за съществуването на юридическите факти, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, условията за прилагане на ПАМ по отношение на касатора са доказани, поради което приемайки, че заповедта се основава на действителни факти и вярно приложение на материалния закон, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и пралагането на ЗЧРБ. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд, обжалваното решение следва да остане в сила. При липса на инвокираните касационни основания, атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение