Определение № 5171 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3972/2025 г.

Подадена е молба вх. № 90571 от 25.07.2025 г. от М. Г. А. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 7289 от 10.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 2883/2025 г. на СГС и потвърденото с него определение №49825/06.12.2024год. на СРС, 166-ти състав, с което е допълнено прекратително определение №43068 от 23,10,2024год. по гр.д. №9134/2024год., по описа на СРС на осн. чл.130 от ГПК като процесуално недопустимо, като М. Г. А. е осъдена да заплати на етажните собственици в ЕС, находяща се в [населено място], [улица] деловодни разноски в размер на 1 000 лв. Молителката твърди, че не е била уведомена за съществуването на процесуално представителство по делото и за договора от 06.04.2024 г. с пълномощно, сключен между „Триумф Консулт 2000“ ЕООД и адвокат С. С.. Дружеството действало без решение на общото събрание на ЕС и без да е професионален домоуправител, което е потвърдено и с удостоверение от общината, както и без да уведоми етажните собственици. Управителят на „Триумф Консулт 2000“ ЕООД не е домоуправител, а той е подписал договора за процесуално предтавителство. Етажните собственици не били уведомени за направения разход за изплащане на хонорара от старата каса, както и за сключване на договора и узнали за тях едва с постановяване на въззивното определение на 09.05.2025 г. Тогава заплатила присъдената сума по банковата сметка на избрания от общото събрание настоящ домоуправител „Образцов дом“ ЕООД. От собствениците на самостоятелни обекти в сградата с режим на етажна собственост на адрес: [населено място], ул. [улица], чрез адвокат С. И. С. е постъпил отговор, с който оспорва допустимостта на молбата, тъй като се иска отмяна на не подлежащ на отмяна съдебен акт – определение за разноски, защото акта не се ползва със сила на пресъдено нещо във всичките и проявления и е просрочена. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: С молбата се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на въззивно определение № 7289 от 10.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 2883/2025 г. на СГС и потвърденото с него определение по чл. 248 ГПК, с което е допълнено определение за прекратяване на производството на осн. чл.130 от ГПК като процесуално недопустимо, като ищцата М. Г. А. е осъдена да заплати на етажните собственици в ЕС, находяща се в [населено място], [улица] деловодни разноски в размер на 1 000 лв. Тези определения не подлежат на отмяна на основанията, посочени в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността им се дължи на някое от изчерпателно изброени основания в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на някой от посочените основания за отмяна, за да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съда. При отмяна силата на пресъдено нещо се заличава и в трите й проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право. Определенията за разноски дори когато такива са присъдени с решението, има характер на определение. В тази част то не се ползват със сила на пресъдено нещо – съдебният акт в частта за разноските може да се изменя или допълва в едномесечен срок дори когато акта не подлежи на обжалване, т.е. влязъл е в сила /чл. 248 ГПК/ Спорното право, по което се формира сила на пресъдено нещо не е предмет на определението за разноски. Определенията за разноски нямат нито едно от трите проявления на силата на пресъдено нещо – правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право. Определенията за разноски се ползват само с изпълнителна сила, но и други актове се ползват с изпълнителна сила, но не подлежат на отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Определенията за разноски по чл. 248 ГПК подлежат на обжалване така, както подлежи на обжалване акта, който се изменя или допълва. Производството по отмяна обаче не е способ за преодоляване необжалваемостта на съдебен акт след изчерпване на инстанционния контрол, т.е. недопустима е отмяна на съдебен акт, който не се ползва със сила на пресъздено нещо и на основанията, извън изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК дори да е неправилен на друго основание. С т.6 от ТР № се прие, че не подлежат на отмяна и преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск по чл. 233 ГПК, защото те създават непререшаемост на спора, подобно влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В обобщение, предмет на молбата за отмяна е определение, по отношение на което е неприложим извънредния способ за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК, поради което молбата е недопустима и ще се остави без разглеждане. Отделно от изложеното по-горе, молбата е подадена и извън срока по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК. Определението по чл. 248 ГПК е влязло в сила на 10.04.2025 г., а молбата е подадена на 25.07.2025 г. – след изтичане на три месеца от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Договорът за правна помощ, с който е уговорено и платено възнаграждението, което молителката е осъдена да плати, е цитиран от нея още в частната жалба от 12.03.2025 г. пред СГС, т.е. не е ново доказателство, което е узнала едва с постановяване на въззивното определение на 10.04.2025 г. И на това основание молбата е недопустима. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.