Определение № 4621 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3115/2026 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано по молба на Г. И. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 646/ 20.05.2026 г. по гр.д.№ 45/ 2026 г. на Софийски апелативен съд, с което, след като е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 8251/ 2025 г., е отхвърлена молбата на Г. И. М. по чл.7 б.“г“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца, за връщане на детето Н. Г. М., ЕГН [ЕГН], в държавата по обичайното му местопребиваване – Великобритания. Ответната страна В. М. Д. оспорва молбата като неоснователна. Съдът намира молбата за недопустима. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2014/ 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.4, не подлежат на отмяна по реда на глава ХХІV ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация. В мотивите на решението е разяснено, че решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Разглежданият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо в аспектите на нейното проявление - правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо, поради което решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна. Решението, с което по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца, се постановява или се отказва връщане в обичайното му местопребиваване на дете, прехвърлено или задържано незаконно в някоя от договарящите държави, е акт на спорна съдебна администрация. То е от същото естество като решението, с което се определя местоживеенето на дете при разногласие между неговите родители /чл.127 ал.2 СК/. Това решение не формира сила на пресъдено нещо и съгласно горепосоченото Тълкувателно решение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Така е прието и в определение № 4374/ 15.09.2026 г. по гр.д.№ 3529/ 2026 г. на Върховен касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение. Поради това молбата за отмяна е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът