Определение № 9914 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Симей имоти“ ЕООД със седалище в гр.София, С. Б. Т., М. Г. М., Б. Г. М., А. И. Б., С. И. Б., Л. К. С., Л. К. С., Ц. И. Ц. и И. И. К., всички с адрес в гр.София, като частната жалба е подадена чрез пълномощник адв. М. Миланова. Жалбата е против определение № 29803 от 26.07.2026 г., постановено по административно дело № 7444/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба се излагат оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което са развити подробни доводи. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страни по делото, за която определението е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е и основателна. Производството пред Административен съд – София-град по адм. дело № 7444/2026 г. е било образувано по искова молба на „Симей имоти“ ЕООД, С. Б. Т., М. Г. М., Б. Г. М., А. И. Б., С. И. Б., Л. К. С., Л. К. С., Ц. И. Ц. и И. И. К. срещу Върховния административен съд на Република България (ВАС). С исковата молба са предявени субективно съединени искове на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за претърпени от гореизброените лица неимуществени вреди в размер на по 6000 евро от всеки от тях вследствие допуснато нарушение на гарантираното от Хартата за основните права на ЕС (ХОПЕС), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и Договора за ЕС (ДЕС) право на жалбоподателите мирно да се ползват от своята съсобственост при постановяване на решение № 4990/05.05.2015 г. по адм. д. №1699/2014 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет. С разпореждане № 26362 от 30.06.2026 г. по делото административният съд е преценил, че подадената искова молба е нередовна. Затова и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от АПК съдът е дал указания на ищците: 1. да посочат периода, за който твърдят, че са претърпели вреди; 2. да посочат конкретните разпоредби от правото на Европейския съюз, които твърдят, че са нарушени; 3. да конкретизират размер и период на исковете за мораторни лихви; и 4. да внесат по сметка на съда дължимата държавна такса. С молба (озаглавена „заявление“) от 20.07.2026 г. процесуалният представител на ищците е изпълнил дадените му указания, като е посочил исканите уточнения и е представил вносна бележка за внесена държавна такса. Въпреки това с обжалваното определение № 29803 от 26.07.2026 г. административният съд е счел, че указанията не са били изпълнени в цялост, тъй като сочените за нарушени разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и Договора за Европейския съюз (ДЕС) съдържат основни правни принципи на правовата държава. Съдът е счел, че сочените разпоредби от ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и ДЕС следвало да се свържат с други материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС, което не е било направено с исковата молба и направеното уточнение. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано. С разпоредбите на чл. 127-128 от ГПК, приложими на основание чл. 204, ал. 5 от АПК са посочени изискванията за редовност на исковата молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (на която се е позовал административният съд), исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Това означава, че ищецът трябва ясно и подробно да опише всички факти и събития от действителността, от които произтича претендираното от него право. За да удовлетвори изискванията на процесуалния закон, ищецът по иск за вреди, причинени от съда, следва да изложи твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за достатъчно съществено нарушение на правна норма от правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправни субекти. Преценката за наличието на такива твърдения е преценка за редовността на исковата молба, а не по нейната основателност. Само ако тези твърдения са наведени, съдът преминава към разглеждане на основателността на иска. В случая ищците както в исковата си молба, така и в направеното уточнение ясно и еднозначно са изложили разпоредбите от правото на ЕС, които твърдят, че са нарушени. В исковата си молба ищците са посочили следните разпоредби: „чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи, чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ, чл. 47 и чл. 52 от ХОПЕС, чл. 6, § 3 и чл. 4, § 3 от ДЕС“. А в уточнението си към исковата молба са посочили: „чл. 6, § 3 от ДЕС, чл. 4, § 3 от ДЕС, чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи, чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ.“. Дали тези сочени разпоредби от правото на ЕС, без обвързването им с конкретни материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС, представляват достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, респ. дали сочените разпоредби могат да ангажират отговорността на Върховния административен съд, е въпрос по съществото на спора, а не по редовността на исковата молба. В този смисъл определение № 9642 от 13.10.2025 г. по адм. д. № 9765/2025 г. на ВАС, III отд., определение № 9582 от 10.10.2025 г. по адм. д. № 9270/2025 г. на ВАС, VIII отд. В случая същественото е, че ищците са спазили изискването за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като са посочили разпоредбите от правото на ЕС, които твърдят, че са нарушени от Върховния административен съд. Затова административният съд е следвало да приеме, че указанията му са били изпълнени и исковата молба е редовна. Като е приел обратното административния съд е постановил необосновано определение. Затова то следва да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 235 ОТ АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение