Определение № 1838 от 16.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Георгиев, чрез пълномощника адвокат Р. Маречкова, срещу определение № 1040/19.12.2023 г., постановено по адм. дело № 549/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния директор на Национален център за информация и документация (НЦИД) и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на определението, макар да се твърди и недопустимост. Георгиев счита, че е заинтересовано лице да оспори постановения акт, като се позовава на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), както и на обстоятелството, че самия той има научна степен и е хабилитирано лице. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че атакуваният отказ няма белезите на индивидуален административен акт. Иска обезсилване или отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителен директор НЦИД, представя писмено становище в което пледира за оставяне в сила на обжалваното определение. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на М. Георгиев срещу писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния директор на НЦИД, с което е уведомен, че извършеното вписване на доц. д-р Х. Десев в регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научна степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и лицата на академични длъжности в Република България е съгласно действащите нормативни изисквания. Съдът е приел, че оспореното писмо не съставлява административен акт и не може да бъде годен предмет на съдебен контрол. Поради това е оставил подадената жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Правомощието на изпълнителния директор на НЦИД за поправка на грешки и непълноти в регистъра произтича от чл. 17 от Наредба № 3 от 04.07.2018 г. за условията и реда за водене на Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научната степен "доктор на науките", на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България (Наредба № 3 от 04.07.2018 г.). Той може да извърши поправката служебно или по искане на заинтересованото лице, съгласно чл. 17, ал. 2. Използването на единствено число при дефинирането на правоимащия субект, води до извод, че такова е само лицето по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 3 от 04.07.2018 г., а не и всички заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ. Ето защо искането на М. Георгиев до изпълнителния директор на НЦИД за извършване на проверка в регистъра относно законосъобразността на вписването на доц. д-р Х. Десев, има характера на сигнал. Поради това уведомяването на жалбоподателя за констатациите относно редовността на проведената проверка има информативен характер. Това уведомяване, каквото по същество представлява оспореното пред съда писмо на изпълнителния директор на НЦИД, няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като в него не се съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи неблагоприятни промени в правната сфера на М. Георгиев. Поради това писмото не подлежи на съдебен контрол, както законосъобразно е приел първоинстанционния съд в обжалваното определение. Освен това оспореното писмо е по повод подаден от М. Георгиев сигнал за нарушения в процедурата по вписване в регистъра. Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1 АПК решението по сигнала се съобщава на подателя в 7-дневен срок, а с текста на чл. 124, ал. 2 АПК изрично е предвидено, че това решение не подлежи на обжалване, независимо дали подателят на сигнала може да се квалифицира като заинтересовано лице или не. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответният орган, но той не е поискал присъждането на такива. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,