Решение № 5058 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12160/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя А. Ц. П., подадена чрез адв. Давидова и адв. Пешковски, АК – Враца, против Решение № 33244/ 10.10.2025 г. по адм. д. № 5851/ 2025 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ж-406/ 30.04.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че дружеството следва да подаде уведомление до Община Враца и да се снабди със съгласувателно писмо по реда на чл. 7 от Наредба за изграждане и възстановяване на елементите на техническата инфраструктура на територията на Община Враца (Наредбата) преди да бъде извършено присъединяване към ВиК мрежата на сградата на потребителя Х. П.. Твърди, че ВиК – Враца не е възложител на строителството за изграждане на сградно водопроводно отклонение (СВО) по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), нито по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. Настоява, че водоснабдителното дружество, в качеството си на лице, предоставящо обществени услуги, което по силата на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) е длъжно да осигури присъединяване на потребителите на ВиК услуги, се явява изпълнител на това строителство, а не възложител на същото. Позовава се на чл. 74, ал. 1 от ЗУТ, че задължение за строителя за уведомяване на общинската администрация няма. Иска от съда да отмени първоинстанционното решение, като отмени и решението на КЕВР. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Давидова, която поддържа касационната жалба. Претендира разноски, представяйки списък за разноските с доказателства за извършването им. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н. Иванова, която оспорва касационната жалба. Представя Писмени бележки в подкрепа на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Х. М. П., се явява лично, не се представлява. Оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и решението му е необосновано. Представя мотивирано писмено заключение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Враца е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя А. Ц. П., подадена чрез адв. Давидова, АК – Враца, срещу Решение № Ж-406 от 30.04.2025 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени на дружеството указания в 30-дневен срок от получаване на Решението да се снабди за своя сметка от Община Враца със съгласувателно писмо по реда на чл. 6 и чл. 7 от Наредбата, а в 3-дневен срок след издаването на съгласувателното писмо операторът да представи доказателства за изпълнение на указанията по тази точка, съответно е предоставен срок и да представи доказателства за присъединяване на обекта към Вик мрежата. С решение № 33244/ 10.10.2025 г. по адм. д. № 5851/ 2025 г. на Административен съд - София град е отхвърлена жалбата на „Водоснабдяване и канализация" ООД - Враца срещу Решение № Ж-406/ 30.04.2025 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Решението е издадено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) материална компетентност, в изискуемата писмена форма, отговарящо на формалните изисквания за мотивиране на акта, като е счел, че при издаване на Решението не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила. По отношение съответствието на Решението с материалния закон съдът е изложил, че редът за присъединяване на потребители към водоснабдителната система е уреден в Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като е отразил, че според разпоредбата на чл. 12, ал. 2 присъединяването към водоснабдителната система се извършва последователно чрез: 1. предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване; 2. сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система; 3. изготвяне на инвестиционен проект; 4. съгласуване с оператора на инвестиционен проект за новото отклонение; 5. сключване на договор за предоставяне на услугите В и К. Въз основа на писменото заявление операторът извършва проучване за присъединяване и в 15-дневен срок предоставя на възложителя изходните данни и условията за присъединяване, необходими за проектиране на водопроводното отклонение и на сградната водопроводна инсталация и/или на вътрешната водопроводна мрежа, които съдържат данните, посочени в т. 1-4 от чл. 13, ал. 4. След сключване на договора за предоставяне на услугите ВиК операторът осигурява строителството на водопроводното отклонение и извършва присъединяването на обекта към водоснабдителната система съобразно условията на сключения договор и при спазване разпоредбата на чл. 66 ЗУТ съобразно текста на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Счел е за безспорно, че на потребителя са предоставени изходни данни и условия за присъединяване на обекта на 25.01.2018 г., а през месец юли 2018 г. е сключен и Предварителен договор № 3/ 18 за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи на ВиК с „Водоснабдяване и канализация" ООД - Враца, с който са уредени отношенията между оператора и потребителя относно проучването, проектирането и съгласуването на инвестиционен проект за елементите на техническата инфраструктура и че ВиК операторът следва да извърши строителството на водопроводното отклонение. Съдът правилно е установил спорния въпрос, а именно кой следва да поиска съгласувателно писмо от Община Враца, съответно кой следва да извърши действията по смисъла на чл. 6 от Наредбата. С оглед горното се е позовал на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, че възложител е лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, съответно че възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Изложил е, че според чл. 64, ал. 3 от ЗУТ проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго, като е указал изрично, че в чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4 водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите, а потребителите имат само задължението да осигурят на оператора условия за присъединяване, като предоставят достъп до водомерната и ревизионна шахти. От анализа на така представените разпоредби съдът е извел, че по силата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ експлоатационното дружество изгражда за своя сметка проводите и съоръженията от техническата инфраструктура и в това си качество е и възложител на СМР, като е приел, че в този смисъл са и разпоредбите на Наредбата на Община Враца, с оглед на което е заключил, че действията по чл. 6 и сл. от Наредбата следва да бъдат предприети от ВиК оператора. В подкрепа на извода си съдът е посочил и съдържанието на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредбата, както и отговорите на Община Враца от 09.05.2024 г. и 19.04.2024 г. При тези мотиви съдът е отхвърлил подадената от ВиК дружеството жалба. Решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Относими към преценката за материалната законосъобразност на обжалваното съдебно решение са разпоредбите на чл. 7, ал. 3, чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и чл. 64, ал. 3 от ЗУТ, съответно в случая разпоредбите на чл. 6 и сл. от Наредбата на Община Враца, както правилно е установил първоинстанционният съд. Правилно съдът е приел, че КЕВР е спазила административнопроизводствените правила и е издала законосъобразен административен акт, като в съответствие с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала задължителни указания на „Водоснабдяване и канализация" ООД – Враца за конкретните действия. Неоснователни са възраженията на касатора, че по отношение отправяне на искането за получаване на съгласувателно писмо и следващите по чл. 6 от Наредбата на Община Враца действия той не се явява активно легитимирано лице, възложител, а такъв е потребителят. Присъединяването на потребителите към водоснабдителната система е регламентирано в Наредба № 4, където подробно са разписани условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, редът за сключване на договорите за присъединяване, както и условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В тази връзка, при проверката относно жалбата на Х. П. срещу ВиК оператора, КЕВР правилно е приложила релевантния нормативен акт, респ. съдът правилно е оставил издаденото от КЕВР Решение. Съгласно разпоредбите на ЗУТ, Закона за водите, Наредба № 4 и Общите условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от област Враца се извършва от и за сметка на експлоатационното предприятие, като не са предвидени изключения това задължение да бъде прехвърлено на потребителите. Правни основания в подкрепа на изложеното, че изграждането на СВО следва да е извършено от и за сметка на ВиК оператора, се съдържат в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), която дава определение на елементите на техническата инфраструктура, включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване. Както първоинстанционният съд е посочил, съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУТ, проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Следователно, след като няма специален закон, който да предвижда, че сградни отклонения към имоти на потребителите се изграждат от и за сметка на потребителя, като елемент на техническата инфраструктура, те следва да бъдат изградени от ВиК дружеството, което реално ги стопанисва и им начислява амортизации, и по които доставя услугата, т.е. в случая действията по чл. 6 и сл. от Наредбата на Община Враца правилно е прието, че следва да бъдат извършени от оператора. В съответствие с разпоредбите на ЗУТ са подзаконовите норми в Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Алинея 3 изрично предвижда че водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. Нормата е ясна, категорична и не буди съмнение. Правилото на чл. 12, ал. 2, т. 2 от същата Наредба налага извода, че от момента на сключване на предварителния договор възложителят се третира като потребител на услугата, като оттам нататък задълженията са за ВиК оператора. Потребителите имат задължение само да осигуряват условия за присъединяване, като предоставят на оператора достъп до изградените от тях водомерна шахта, разположена в поземлен имот или в помещение в сграда за присъединяване на водопроводното отклонение към водопроводната инсталация или към вътрешната водоснабдителна мрежа на потребителя. Предвид изложенотоq настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно стореното от пълномощника на ответника искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден касаторът да заплати такива, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102.26 евро (200.00 лв.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,