Решение № 348 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 473/2010 г.

Решение № 348 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 473/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност - [населено място] против решение № 204 от 7.01.2010 г. по в. гр. д. № 455/2009 г. на Великотърновския апелативен съд. Поддържа се, че в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по трите иска по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при несъобразяване с обстоятелството, че исковата молба чл. 28 ЗОПДИППД съдържа и искане по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД. Относно останалата част на въззивното решение излага съображения за неправилност на същото, изразяваща се в постановяването му при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приемане за осъществили се на факти въз основа на недопустими доказателства или без доказателства, в постановяването му в противоречие с материалния закон и в необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Ответникът по касационната жалба С. Я. Х. изразява становище за правилност на обжалваното решение и потвърждаването му. Ответниците Д. М. Б. и Х. Б. не изразяват становище по същата. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и уважаването й. С определение № 874 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 473/2010 г. на ВКС, III г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 14 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 155/2008 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която, на основание чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД, са обявени за недействителни по отношение на държавата на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между С. Я. Х. и Д. М. Б. през време на брака й с Х. Б., с нотариални актове № № 156/2005 г., 180/2005 г. и 155/2005 г./в частта относно магазина/ и е прекратено производството по делото в частта досежно тези искове, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са отнети в полза на държавата недвижимите имоти, предмет на описаните по-горе три сделки /два апартамента и един магазин/ и са отхвърлени предявените от К. против С. Я. Х., Д. М. Б. и Х. Б. искове с правни основания чл. 4, ал. 1, вр. чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на недвижимите имоти /два апартамента и магазин/ предмет на договорите, обективирани в цитираните по-горе нотариални актове № № 156/2005 г., 180/2005 г. и 155/2005 г. и придобити от С. Я. Х. с договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове № № 72/1994 г., 90/1995 г. и 63/1995 г. и вместо него е постановено решение, с което тези искове са отхвърлени, в частта, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност /в случай на отхвърляне на посочените по-горе три иска по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД/ от К. срещу С. Я. Х. искове с правни основания чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД, за сумите 11500 лв., 30000 лв. и 10600 лв., представляващи получени от С. Я. Х. продажни цени по договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с нотариални актове № № 156/2005 г., 180/2005 г. и 155/2005 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. против С. Я. Х. иск по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, за отнемане в полза на държавата на складово помещение, придобито от С. Я. Х. с нотариален акт № 65/1995 г., както и в частта за разноските. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалите части. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по процесуалноправен въпрос. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска /фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право/, петитума на иска /в какво се състои претендираното право и вида търсената защита/, както и носителите на правоотношението. Ако в обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, на които се основава дадена претенция, но в петитума липсва изрично искане за произнасяне по тази претенция, исковата молба е нередовна. Нередовността се изразява в несъответствието между основание и петитум, което несъответствие води до невъзможност да се индивидуализира спорният предмет. При наличие на такова несъответствие съдът е длъжен, на основание чл. 129, ал. 1 и 2, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК, да предостави възможност на ищеца да отстрани тази нередовност и, преди да извърши това, не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си дейност. В случая, за да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която, на основание чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД, са обявени за недействителни по отношение на държавата на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между С. Я. Х. и Д. М. Б. през време на брака й с Х. Б., с нотариални актове № № 156/2005 г., 180/2005 г. и 155/2005 г./в частта относно магазина/, съдът е приел, че такива искове не са предявявани и в тази част решението на окръжния съд е недопустимо. Този извод е неправилен, тъй като е направен по нередовна искова молба и преди да бъде предоставена възможност за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК. В искането по чл. 28 ЗОПДИППД са изложени фактически и правни твърдения за недействителност по отношение на държавата, на основание чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД, на три възмездни сделки /описаните по-горе договори за покупко-продажба на недвижими имоти/, претенцията е квалифицирана чрез посочване на законовата разпоредба, на която се основава, но в петитума липсва искане за прогласяване недействителността на сделките. Тоест, налице е било несъответствие между основание и петитум на иска, водещо до невъзможност да се определи спорният предмет и представляващо нередовност на исковата молба по чл. 127, т. 4 и 5 ГПК. Въззивният съд е следвало да констатира тази нередовност, да предостави възможност на ищеца за отстраняването й и едва след това да определи исковете, предмет на делото и да прецени допустимостта на първоинстанционното решение по тези искове. В посочената част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, с връщане на делото на апелативния съд за изпълнение на дадените указания. Отмяната на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по исковете по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД и е прекратено производството по делото в тази част налага отмяна на решението и в частта по исковете по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД - за отнемане в полза на държавата на недвижимите имоти /два апартамента и магазин/, предмет на разпоредителните възмездни сделки, тъй като уважаването на тези искове е в зависимост от основателността и уважаването на исковете по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД. От своя страна, отмяната на решението по исковете по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД за посочените недвижими имоти налага и отмяна на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД - за присъждане на сумите 11500 лв., 30000 лв. и 10600 лв., представляващи получени от С. Я. Х. продажни цени по договори за покупко-продажба на същите недвижими имоти, тъй като тези искове са предявени при условията на евентуалност спрямо исковете по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД и като условие за разглеждането им е посочено отхвърляне на исковете за отнемане в полза на държавата на недвижимите имоти. Отмяната на въззивното решение в посочените части налага отмяната му и в частта за разноските, тъй като отговорността за разноски се решава в зависимост от изхода на делото по всички предявени искове. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на складовото помещение въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е така, тъй като в частта относно този иск първоинстанционното решение не е било обжалвано, влязло е в сила, въззивната инстанция не е имала право да го проверява и, потвърждавайки същото, е излязла извън предмета на жалбата и е нарушила диспозитивното начало. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение