Решение № 408 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2011 г.

Решение № 408 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, образувано по молба на Т. А. М. от [населено място] Молба е за отмяна на влязло в сила решение № 248 от 28.04.2011 г по гр. д. № 180/2011 г на Софийски окръжен съд, с която след отмяна на решение № 209 от 27.12.2010 г по гр. д. № 528/2010г на Сливнишки РС са отхвърлени предявени от молителката искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й по чл. 325, т. 12 от КТ, извършено със заповед № Р. - 52/30.06.2010 г на кмета на [община], възстановяване на работа в общината и обезщетение, с твърдение за обстоятелства, които не са били известни на страната . Заповедта за уволнение е основана на друга кметска заповед, Р. - 149/30.06.2010г, с която са променени длъжностното разписание и длъжностните наименования в общинската администрация, но същата е била отменена с приложеното към молбата решение № 126 по протокол № 8/20.07.2010г на Общинския съвет [населено място]. Обстоятелството се сочи като основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, както и по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Решението на общинския съвет е било обжалвано от кмета по административен ред, неговата жалба е била оставена без уважение с решение № 1022 от 29.12.2010 г по адм. д. № 914/2010 г на АС София-област, което решение е оставено в сила с решение № 6717 от 16.05.2011 г на Върховен административен съд. Твърдението по молбата за отмяна е, че страната е узнала за гореизложените обстоятелства след влизане в сила на решението и същевременно е налице основанието на 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна, представляван от кмета на [община], оспорва нейната основателност. Позовава се на обстоятелството, че решение № 126 по протокол № 8/20.07.2010 г на Общинския съвет [населено място] не е влязло в сила и заповедта на кмета, с която са променени длъжностното разписание и длъжностните наименования в общинската администрация, не е отменена. Отделно от жалбата на кмета за нищожност на решението на ОС за отмяна на неговата заповед относно длъжностите, която жалба е оставена без уважение по приложените към молбата решения на административните съдилища, решението по протокол № 8/20.07.2010г на Общинския съвет [населено място] е оспорено от Областния управител и понастоящем е висящо административното производство по адм. д. № 696/2010 г на Адм. съд София-област. Съображенията са развити в писмен отговор и в съдебно заседание, претендират се разноски На основание чл. 207, ал. 1 от ГПК молбата е допустима, същата е постъпила в срок. По същество е неоснователна. Върховен касационен съд, III г. о приема довода на молителката, че при спора за законосъобразността на нейното уволнение със заповед № Р. 52/30.06.2010 г на кмета на [община] е от решаващо значение законосъобразността на кметска заповед Р. 149/30.06.2010г, с която са били променени длъжностното разписание и длъжностните наименования в общинската администрация. Неоснователен е обаче довода за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК в настоящия случай, като съображенията за това са следните: Обстоятелството, че е било постановено решение № 126 по протокол № 8/20.07.2010 г на Общинския съвет [населено място], не е ново за процеса . Решението е приложено в препис още с отговора на исковата молба, като заедно с него ответникът е представил и заповед № ОС-27/03.08.2010 г на Областния управител за връщането му по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Не е налице условието на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК приложеният към молбата писмен документ да сочи на обстоятелство, което не е било известно на страната. Наличието на решението и неговото съдържание е известно и установено, а съображенията съдът да не свърже с него последиците, изтъквани от защитата в обосновка на молбата за отмяна, са от правно естество . В трудовия спор съдът е изградил собствена преценка по законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с молителката, а по отношение за индивидуалните административни актове, в частност решение № 126 по протокол № 8/20.07.2010г на Общинския съвет [населено място], с съобразил произтичащото от специалните разпоредби на чл. 45, ал. 4 вр. ал. 7 от ЗМСМА непроизведено действие на акта. Обстоятелството, че жалба на кмета на общината с довод за нищожност на същото решение е била разгледана и отхвърлена от административния съд, няма съществено значение за делото при положение, че е налице и производство по оспорване от страна на областния управител . Евентуално ново обстоятелство, при това обемано от основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, а не от основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, в тази връзка би представлявало решението на административния съд в производството по реда на чл. 45, ал. 8 или ал. 11 от ЗМСМА и АПК. В случая решение по този ред още не е постановено и видно от представените от ответника доказателства, спорът по адм. д. № 696/2010 г на Адм. съд София - област с предмет оспорване на решението от Областния управител, е висящ. По изложените вече съображения, не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвид представените от молителката решение № 1022 от 29.12.2010 г по адм. д. № 914/2010 г на АС София - област, и решение № 6717 от 16.05.2011 г на Върховен административен съд за потвърждаването му . Без значение за делото е приетото в този административен спор, че решението на ОС Драгоман не е нищожно, щом в трудовия спор по делото е съобразено обстоятелството, че на друго специално основание решението на Общинския съвет не е произвежда отменително действие спрямо заповедта, дала основание ищцата да бъде освободена от работа . По същество не е отменен административен акт, на който решението на гражданския съд да е основано . По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. Ответникът е установил разноски в размер на 300 лева, които молителката следва да бъде осъдена да заплати. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.