Определение № 2745 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1885/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Дон 15“ ООД срещу определение № 13 694/2026 г. по в. ч. гр. д. № 6502/2026 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение при условията на чл. 390 ГПК на бъдещи осъдителни искове, предявими от СНЦ „Музикаутор“ срещу жалбоподателя, в общ размер на 15 368, 85 евро чрез запор на банкови сметки в двадесет и три банки. Жалбоподателят атакува постановеното от въззивния съд определение с оплаквания за неправилно приложение на закона от страна на съда. Счита, че обезпечителната нужда не следва да се предполага, а тя трябва да бъде надлежно доказана чрез представени от молителят убедителни доказателства. Моли да бъде допуснато касационно обжалване и определението на апелативния съд да бъде отменено. В мотивите на обжалваното определение въззивният съд е приел, че предвид цената на бъдещите искове за молителя е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 22.06.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 4/2026 г. на ОСГТК за отговор на въпроса: „Предвижда ли разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК презумпция за обезпечителна нужда при предявен иск за парични суми, или съдът е длъжен във всеки отделен случай да извършва конкретна и индивидуализирана преценка за наличието на опасност от затрудняване или невъзможност за изпълнение, и при какви критерии – например при съобразяване основанието на иска, вероятната му основателност и съразмерността на исканата обезпечителна мярка с оглед засягането на правната сфера на ответника?“ Отговорът на този правен въпрос е обуславящ за произнасянето по настоящото дело, ето защо на основание чл. 292 ГПК производството до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2026 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде спряно. Мотивиран от изложеното настоящият състав на съда