Определение № 3064 от 31.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 712/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кунд Инвест“ ООД срещу определение № 286/17.01.2025 г. по в. ч. т. д. № 2368/2024 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено определение № 10439/17.09.2024 г. по гр. д. № 9455/2024 г. на Районен съд Варна за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 464 ГПК, всеки с размер 1 000 лв., и обуславящи ги искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявените искове по същество. Заявява становище, че с предявяване на исковете не се цели промяна в реда на удовлетворение при условие на конкуренция с вземането на последния собственик на продадения на публична продан имот – „Кунд Инвест“ ООД, за остатъка от цената, получена на публична продан, а единствено определяне на действителния и законосъобразен обем на реално възникнали вземания на взискателя до размера на предявените в исковото производство суми. Обосновава достъп до касационен контрол с наличие на порока очевидна неправилност на въззивното определение и наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Лено“ АД, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излага съображения, че формулираните правни въпроси не са годни да обосноват достъп до касационно обжалване съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Ответникът „Месна Компания Елтекс“ ООД не е ангажирала отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалваа страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на Районен съд Варна за прекратяване на делото поради недопустимост на кумулативно предявени искове с правно основание чл. 464 ГПК за установяване, че не съществуват вземания на „Лено“ АД от „Месна Компания Елтекс“ ЕООД в размери от по 1 000 лв., както и обуславящи тези искове претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за нищожност на клаузи, предвиждащи възнаградителна лихва и неустойка, инкорпорирани в договор за заем Бизнес кредит „Сохо“, клиентски № 913/12.12.2014 г., сключен между „Лено“ АД и „Месна Компания Елтекс“ ООД. Ищецът по делото се легитимира като трето лице, по отношение на което е бил уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Лено“ АД. Настоящата инстанция намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима поради наличие на пречката по чл. 274, ал. 4 ГПК, която гласи, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявените от „Кунд Инвест“ ООД кумулативно съединени искове са с цена 1 000 лв., т. е. под прага за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК, а установителните претенции за нищожност на отделни клаузи от договор, сключен между „Лено“ АД и „Месна Компания Елтекс“ ООД, се явяват обуславящи исковете по чл. 464 ГПК, поради което сами по себе си също не могат да обосноват извод за допустимост на жалбата. Ето защо, настоящото производство се явява изцяло недопустимо и следва да бъде прекратено, като частната жалба бъде оставена без разглеждане. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС