Решение № 15460 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4518/2013 г.

Решение № 15460 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4518/2013 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 455/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 244/2012 г. по описа на Бургаския административен съд в частта, в която е отменен РА № 021101108/11.10.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 15/12.01.2012 г. на директора на същата дирекция за установен данък на Георги Стайков Пейков (неправилно изписан в първоинстанционното решение Петков и в протокола от съдебно заседание на 23.10.2013 г. на ВАС, I отделение) от гр. Бургас по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 80,69 лв. и лихва от 55,45 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6 284,67 лв. и лихва - 2 598,98 лв., както и в изменителната част на ревизионния акт по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. от 4 249,39 лв. и лихва 1 116,40 лв. на 450 лв. и лихва на 117,88 лв., както и за 2009 г. за данъка по чл. 48 ЗДДФЛ от 2 112,56 лв. и лихва 314,95 лв. на 550,02 лв. и лихва - 82 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че за 2005 г. и 2007 г. е налице положително салдо и затова не следва да се определя данък, като е посочена и съдебна практика в тази насока. Касаторът е изложил оплаквания в тази насока, приемайки че подходът на органите по приходите е по-коректен, тъй като е установен недостиг на парични средства в края на няколко поредни месеци в течение на съответната година. Цитира съдебна практика на ВАС, VIII отделение - адм. дело № 5172/2011 г. За 2008 г. касаторът е изложил оплакване, че неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на дъщерята на ревизираното лице - Анелия Пейкова, както и относно съдебно-икономическата експертиза, като се твърди, че последната е била оспорена. По повод на експертизата са изложени оплаквания за неправилно изчислен от вещото лице краен резултат, тъй като са посочени некоректни числа, причината за която е неясна, както и че не е взето предвид, че някои от сметките са в евро и е следвало да се посочи левовата равностойност. В тази връзка подробно касаторът е посочил некоректното изчисление на вещото лице, като е изразил несъгласие с решението на съда, в което не са изложени никакви мотиви относно направените от приходната администрация възражения относно експертизата, както и че съдът не е направил проверка на изчисленията. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му част и отхвърляне жалбата на Георги Пейков в същите части. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 911 лв. за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба Георги Стайков Пейков от гр. Бургас в писмен отговор я оспорва, както и след приключване на съдебното заседание е депозирано становище от адв. Павлина Вълканова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионният акт на Георги Пейков от гр. Бургас за определените данъчни задължения за 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 80,69 лв. и лихва от 55,45 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6 284,67 лв. и лихва - 2 598,98 лв., първоинстанционният съд е приел, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - облагане по аналог, тъй като не е налице превишение на разходите над доходите на ревизираното лице. За да направи този извод за ревизираната 2005 г. съдът е приел, че неправилно приходните органи са приели, че е налице превишение на разходите помесечно - към 01.08.2005 г., към 19.08.2005 г., към 31.08.2005 г., към 30.09.2010 г., към 31.10.2005 г. и към 30.11.2005 г., като недостигът за посочените месечни общо е в размер на 4 166,88 лв. или 1/2 за Пейков - 2 083,44 лв. Съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че началното салдо на жалбоподателя към 01.01.2005 г. е 0,00 лв., но в същото време е счел за незаконосъобразно определянето на превишението на разходите не годишно, а помесечно. Според съда доходите за 2005 г. на Пейков са 17 540,91 лв. и са формирани от трудови възнаграждения и изтеглени суми от банкови сметки, докато разходите са в размер на 16 991,63 лв. и са от внесени суми по банков път и издръжката за домакинство по данни на НСИ. По същия начин според съда е подходено от ревизията и за 2007 г., като приходните органи са отчели недостиг на парични средства от 13.02.2007 г. до 15.08.2007 г., подробно описани по дати и стойности в решението на съда. Съдът е обсъдил отчетените от ревизията като получени доходи от жалбоподателя за годината, които са в размер на 4 608,14 лв. и са от трудови правоотношения, както и изтеглени суми в размер на 64 832,09 лв. от банкови сметки и доход от рента - 96 лв. или общо 69 536,23 лв. Относно разходите ревизията е приела, че за годината са внесени суми по банкови сметки в размер на 71 888,60 лв., 33 273 лв. от покупка на недвижим имот и за издръжка за домакинство по данни от НСИ - 6 843 лв. или общо 112 004,60 лв. Съдът не е възприел посочения от ревизията недостиг на парични средства помесечно, тъй като облагането е годишно. От друга страна към доходите на жалбоподателя съдът е включил и получените от Пейков заеми от Стайко Стайков - 30 000 лв., от Авгена Хаджиева - 20 000 лв., а към разходите съдът е включил допълнително и внесените в касата на "Балкан лифт" ЕООД 2 200 лв., а относно внесените суми по банкови сметки съдът е включил допълнително 19 427,21 лв. или общо е прието, че са внесени суми по банкови сметки в размер на 91 315,62 лв. По този начин според съда общо за годината доходите на Георги Пейков са 143119,59 лв. и разходи - 133 631,62 лв., поради което превишението на доходите е в размер на 9 486,97 лв., а не е налице превишение на разходите, за да се облага по чл. 48 ЗДДФЛ, респ. не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ. За ревизираната 2008 г. съдът е изменил ревизионния акт, досежно определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Според съда към 01.01.2008 г. е налице начално салдо в размер на 9 486,97 лв. Съдът е взел предвид, че ревизията е определила доходите на ревизираното лице общо в размер от 238 735,93 лв., които са от трудови правоотношения, изтеглени суми от банкови сметки, продажба на лек автомобил - 3 000 лв. и доход от рента - 96 лв. или общо 238 735,93 лв. Посочено е от съда, че приходните органи са определили разходите за годината на Пейков, както следва: внесени суми по банкови сметки 301 908,85 лв., покупка на недвижим имот 7 875 лв. или общо 337 983,85 лв. И в тази част съдът е изложил мотиви, че е следвало приходите и разходите да се преценяват за календарната година, а неправилно е извършено съпоставяне по дати и е установен недостиг за отделните месеци на 2008 г. Относно твърденията на жалбоподателя, че е получил заеми от баща си Стайко Стайков в размер на 30 000 лв. и от Авгена Хаджиева от 20 000 лв., съдът е приел, че не са представени писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения - договор за заем, разписки за предаване на сумите, като тези два заеми само са декларирани от жалбоподателя в декларацията му по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2008 г. Даването на заеми според съда не се установява и от свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство. Според съда ревизията неправилно не е включила 9 000 лв. като разполагаеми средства при изготвянето на паричния поток, тъй като още в хода на ревизионното производство са дадени писмени обяснения от Анелия Георгиева Пейкова, като те са потвърдени и от свидетелските й показания пред съда. Същото е прието от съда и за сумата от 12 000 лв. - получен заем от Силвия и Славчо Лазарови, като ревизираното лице е дало обяснения в хода на ревизията, че тази сума е дадена на съпругата му, а в подкрепа на това са и свидетелските показания, дадени пред съда от Славчо Лазаров (заемодател). За този заем съдът е приел, че е без значение откъде заемодателя е придобил тези средства, а по-важното е, че заемът е предоставен. Съдът като е взел предвид и заключението на вещото лице е приело, че е налице превишение на разходите над приходите със сумата от 4 500,09 лв., поради което дължимият данък за 2008 г. е в размер на 450 лв. и е изменил ревизионният акт за 2008 г. Относно ревизираната 2009 г. съдът отново е изложил мотиви, че данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ се определя за една календарна година и незаконосъобразно органите по приходите са извършили съпоставки по месеци и са установили, че за някои от месеците на 2009 г. е налице недостиг на парични средства. Съдът е приел, че при определяне на паричния поток за посочената година разполагаемите средства на семейството са в размер на 244 020,63 лв., разходите са в размер на 255 021,05 лв., като според съда полученото превишение в размер на 11 000,42 лв. за домакинството, а за жалбоподателя е в размер на 5 500,21 лв. на разходите над приходите подлежи на облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 550,02 лв. Решението е правилно постановено. Данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 ЗДДФЛ е данък върху доходите на физическите лица и той представлява пряк данък. Характерното за него, за разлика от косвените данъци е, че облагането се извършва на годишна основа, а не помесечно. Това означава, че когато се определя данъчната основа, както е в процесния случай при облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, превишението на разходите над приходите се преценява също на годишна данъчна основа, а не помесечно, както неправилно са процедирали приходните органи. Както вече се посочи ревизията е била проведена по чл. 122 ДОПК, но въпреки това определянето размера на данъка се изчислява съобразно критериите за определянето му по съответния материален закон, а в случая това са чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ. Тезата на касатора, че изчисляването помесечно било по-коректна не намира опора в закона и затова е незаконосъобразна. По този начин изчислението на данъчната основа включва субективния подход на приходните органи, те да извършват преценка, а определянето на данъчната основа е само въз основа на обективни данни, установени по делото и данъкът се определя само ако е налице превишение на разходите над приходите за цялата година, а не отделно по месеци. Правилно първоинстанционният съд е изчислил доходите, респ. разходите за 2005 г. и е установил, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като няма превишение на разходите над приходите, а обратното, поради което данък върху доходите за тази календарна година не се дължи. За 2006 г. жалбата на Пейков е отхвърлена, не епостъпила касационна жалба и затова не е предмет на настоящата касационна проверка на първоинстанционното решение в тази му част. Относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не отговаря на истината, че сумите в евро не са посочени от вещото лице в левовата им равностойност. Изрично в съдебно заседание на 29.01.2013 г. експертът е пояснил, че всички суми в евро е посочил в левовата им равностойност. Следва да се отбележи, че в голямата си част касационната жалба представлява оспорване заключението на съдебно-икономическата експертиза, което е недопустимо в касационното производство. Оспорването на експертизата е извършено формално от процесуалния представител на приходната администрация, без поставяне на допълнителна задача на вещото лице или искане за назначаване на тройна експертиза. Всяка страна в съдебния процес е длъжна докаже своите твърдения, като процесуалните способи за това са представянето на писмени, респ. гласни доказателства или ползването на специализирана помощ от вещо лице, а в процесния случай това не е сторено от ответника по първоинстанционното съдебно производство. Оплакванията на касатора, че съдът неправилно е приел, че ревизираното лице е получило заемни суми от бащата и тъщата на ревизираното лице за 2007 г., са неоснователни. Правилно съдът е приел, че ревизираното лице е получило през 2007 г. заеми от баща си Стайко Стайков в размер на 20 000 лв. и от тъща си Авгена Хаджиева в размер на 30 000 лв. Съдът е направил правните си изводи, приемайки правилно, че наличието на договори за заем доказват реалното получаване на заемните суми, както и че заемодателите са имали свободни парични средства в размера на договореното в договорите за заеми, които са могли да предоставят на Георги Пейков. Обстоятелството, че тези заеми са декларирани в декларациите, представени в ревизионното производство по чл. 124, ал. 3 ДОПК също е индиция, че заемните суми реално са предадени. Предвид изложеното за 2007 г. правилно съдът е определил в паричния поток, че доходите на Пейков са в размер на 143 118,59 лв., а разходите са в размер на 133 631,62 лв., като не е налице превишение на разходите над приходите и затова законосъобразно съдът е приел, че не се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ за тази ревизирана година и затова е отменил ревизионния акт в тази му част за сумата 6 284,67 лв., ведно със съответните лихви. За 2008 г. доходите на ревизираното лице са в размер на 249 826,56 лв., а разходите са в размер на 240 826,38 лв., като в тях правилно съдът е включил върнатите заемни средства, дадени на ревизираното лице от баща му и тъщата му през 2007 г. в общ размер от 50 000 лв. За тези обстоятелства са приложени още по време на ревизията разходно-касови ордери. Неоснователно касаторът е изложил оплакване, че не е следвало съдът да включва в разполагаемата част за 2008 г. заеми, дадени от дъщеря му Силвия Лазарова и зет му Славчо Лазаров. Обстоятелството, че последният е изтеглил потребителски заем от 10 000 лв., не означава, че не имал достатъчно средства, за да ги даде в заем на тъста си, а тъкмо обратното, те са доказателство, че към момента на предаване на сумата Лазарови са разполагали с 12 000 лв. За 2009 г. съдът правилно е определил паричния поток на Пейчев при установени доходи в размер на общо в размер на 244 020,63 лв. и разходи - 255 021,05 лв., поради което и правилно е приел, че недостигът на парични средства, предвид превишението на разходите над приходите за 2009 г. е в размер на 5 500,12 лв. за Пеков (1/2 от 11 000,42 лв.) и дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ следва да бъде в размер на 550,02 лв. и съответните лихви, а не както е определен от ревизията - 2 112,56 лв. Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора пороци, които да водят до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,