Определение № 81 от 05.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 267/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК. По делото е постъпила молба от ответника по касационната жалба Д. К. В. чрез процесуалния му представител адв. Л. Б. за изменение на определение № 31 от 26.01.2012г. по т. дело № 267/2011г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските, като бъде присъдена сумата 120 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Касаторът П. И. П. от [населено място] чрез процесуалния си представител Т. Б. И. оспорва молбата на Д. В. и поддържа становище, че разноски не следва да се присъждат, тъй като не е приложено копие от документа за плащане на адвокатски хонорар в размер 120 лв., разноски не са направени и определение № 31/26.01.2012г. е обжалвано с частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Производството по делото е било образувано по касационна жалба на ищеца П. И. П. срещу решение № 383 от 04.10.2010г. по в. гр. дело № 536/2010г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия. Срещу касационната жалба е подаден отговор вх. № 2233/02.03.2011г. по описа на Окръжен съд Русе от Д. К. В. чрез процесуалния му представител адв. Л. Б.. В отговора е направено искане за недопускане на касационно обжалване и присъждане на направените разноски на Д. В.. В приложения към отговора договор за правна защита и съдействие № 80022/25.02.2011г. е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер 120 лв. е внесено изцяло. С определение № 31 от 26.01.2012г. по т. дело № 267/2011г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При посочените фактически констатации от правна страна се налага извод, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи заплащане на направените от ответника Д. К. В. разноски за касационното производство в размер 120 лв. – платено адвокатско възнаграждение, поради което постановеното определение следва да бъде допълнено, като П. И. П. бъде осъден да заплати на ответника Д. К. В. посочената сума. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение