Определение № 293 от 02.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1230/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат С., процесуален представител на К. В., срещу определение № 996/23.04.2020 г. по в. гр. д. № 5830/2018 г. на Апелативен съд София, с което молбата на жалбоподателката за изменение на решение № 2287/18.10.2019 г. по същото дело в частта за разноските, е оставена без разглеждане. В жалбата е направено оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 80 ГПК и чл. 38 от Закона за адвокатурата, както и с факта, че участвалият в производството пред въззивната инстанция процесуален представител е представил списък на разноски. Формулирано е искане обжалваният акт да бъде отменен, а делото – върнато на Апелативен съд София за произнасяне по молба вх. № 20087/07.11.2019 г. Ответникът по жалбата ЗК „Лев Инс“ АД не ангажира становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията за редовност, подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решението си по жалба на К. В. въззивната инстанция частично е отменила първоинстанционното такова за отхвърляне на предявената от ищцата претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и е увеличила присъденото й обезщетение за неимуществени вреди до размер на 32 000 лева. С решението не е извършено произнасяне по въпроса за поисканите от процесуалния представител на В. разноски, които представляват възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. С молба вх. № 20087/07.11.2019 г. адвокат С. е поискала допълване на решението на основание чл. 248 ГПК. С обжалваното в настоящото производство определение молбата й е оставена без разглеждане с решаващия мотив, че по делото липсва представен списък на разноските. Този извод не отговаря на данните по делото. С молба вх. № 10 539/28.05.2019 г. адвокат С. е поискала присъждане на разноски, които представляват възнаграждение по смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата и е представила договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е договорено безплатно предоставяне на адвокатската услуга. Няма противоречие в постановената от ВКС практика, че не е задължително списъкът на разноски да бъде обективиран в отделен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски и техният размер да бъде определен или определяем. Израз на тази практика е цитираното от частния жалбоподател определение № 593/2017 г. по ч. т. д. № 1758/2017 г. на I ТО на ВКС, но в този смисъл за постановени и множество други съдебни актове. Настоящата инстанция напълно споделя формираната вече практика и приема, че молба вх. № 10 539/28.05.2019 г. обективира искане по чл. 78 ГПК и списък по смисъла на чл. 80 ГПК, поради което искането за изменение на постановеното решение № 2287/18.10.2019 г. по в. гр. д. № 5830/2018 г. е допустимо заявено и следва да бъде разгледано по същество от решаващия съд. Обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС