Определение № 1044 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 420/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Алексиев против определение № 1327 от 14.12.2023 г. по преписка № КЗК-1139/2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение на Решение № D28808945/16.11.2023 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител на строително - монтажни работи за обект: Основен ремонт на шест обособени позиции“, В ЧАСТТА по обособена позиция № 5: „Основен ремонт на обект: Път III-807 „Върбица - Скобелево“ от км 0+000 до км 11+612, с обща дължина 11.612 км.“, открита с Решение F208528/01.04.2022 г. на възложителя и публикувана в с уникален номер 00044-2022-0035. В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на постановеното определение, които могат да се отнесат към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл І и ІІІ от АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че пред КЗК са били изложени подробни съображения за наличие на установените в чл. 205, ал. 4 на ЗОП основания за допускане на предварително изпълнение. Според жалбоподателя КЗК не е отчела спецификата на предмета на процесната обществена поръчка в контекста на възможността забавянето на изпълнението на предвидените в нея дейности да доведе до последици, застрашаващи живота и здравето на широк кръг лица. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответната страна- „ИСА 2000“ ЕООД не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството в КЗК по преписка № КЗК-1139/06.12.2023 г. е било образувано във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-2348/27.11.2023 г., подадена от „ИСА 2000“ ЕООД срещу Решение № D28808945/16.11.2023 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител на строително - монтажни работи за обект: Основен ремонт на шест обособени позиции“, в частта по обособена позиция № 5: „Основен ремонт на обект: Път III-807 „Върбица - Скобелево“ от км 0+000 до км 11+612, с обща дължина 11.612 км.“, открита с Решение F208528/01.04.2022 г. на възложителя и публикувана в с уникален номер 00044-2022-0035. В писмено становище по жалбата възложителят е направил искане за допускане на предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител по отношение на ОП № 5 на основание чл. 205, ал. 1 от ЗОП. Искането е мотивирано със спецификите на предмета на обществената поръчка, включващ множество дейности с оглед текущото състояние на пътния участък, който като предмет на основен ремонт по обжалваната обществена поръчка, е в изключително окаяно състояние, с множество пътни съоръжения, които са в аварийно състояние и създават предпоставки за настъпване на пътно транспортни произшествия. Възложителят е посочил също, че своевременното сключване на договор е от изключително значение не само за АПИ в качеството на възложител на обществената поръчка, но и за обществото, доколкото чрез изпълнението на договора ще се гарантират важни аспекти от живота на хората, тяхното здраве и живот, и икономическо развитие. По тези и други съображения в тази връзка онагледени с примери и снимки от интернет на участъка е поискал в условията на спешност и неотложност допускане на на предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител по отношение на ОП № 5. Според възложителя несвоевременното извършване на обхващащите предмета на обществената поръчка дейности и невъзможността за тяхното навременно изпълнение може да доведе до съществени и труднопоправими вреди. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на посоченото по-горе решение на възложителя. За да обоснове този резултат, КЗК е съобразила нормата на чл. 205, ал. 4 от ЗОП, съгласно която предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител се допуска по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. Цитираната разпоредба въвежда изключение от общото правило на чл. 203, ал. 4 от ЗОП, съгласно което жалбата срещу решението за определяне на изпълнител спира процедурата за възлагане на обществена поръчка от момента на подаването й до окончателното решаване на спора. КЗК е съобразила, че оспорената поръчка е с голяма обществена значимост с оглед спецификите на предмета й, но е преценила, че не съществува обществената нужда от неотложно осигуряване изпълнението на предмета на поръчката по тази обособена позиция. По тези съображения КЗК преценила особеното искане за неоснователно и го оставила без уважение. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 205, ал. 4 от ЗОП изчерпателно посочва предпоставките, при наличието на които по изключение Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението на възложителя за избор на изпълнител. Това се налага при наличието алтернативно на някоя от следните предпоставки: когато следва да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или когато от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. При обсъждане на искането по същество специализираният орган законосъобразно е тълкувал и приложил посочената по-горе норма, съобразно която, за да се наложи претендираната временна мярка, следва да се установи наличие на основателни мотиви с оглед избягване на сериозни негативни последици за обществения интерес. Твърдението, че в случая са били налице материалноправните предпоставки по чл. 205, ал. 4 от ЗОП за допускане на предварително изпълнение на решението на възложителя, са неоснователни. Допускането на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, представляващо законовата възможност за сключване на договор за възлагане на обществената поръчка преди окончателното приключване на спора по отношение законосъобразността на този акт на възложителя, е регламентирано като изключение, което следва да се осъществи с оглед избягването на сериозни негативни последици. Възложителят претендира допускане на предварително изпълнение, с оглед на което той носи тежестта на доказване на обстоятелствата, налагащи отклонение от общото правило. Следва да се вземе предвид факта, че сключването на договор за обществена поръчка и неговото изпълнение е в интерес на възложителя, но в случая следва да се даде приоритет на провеждането на възлагателна процедура, гарантираща нейното качествено изпълнение и осигуряването на ефективно разходване на средствата, което от своя страна защитава обществения интерес в по-голяма степен. Ето защо съдът намира за правилен изводът на КЗК, че възложителят не е обосновал наличието на неотложност за допускане на предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител по процесната обособена позиция поради това, че не е посочено с какво точно забавянето на процедурата за времето на нейното обжалване може да доведе до накърняването на особено важни държавни или обществени интереси, освен евентуални материални такива. С оглед на изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на възложителя за разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 236 и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение