Определение № 1985 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 473/2024 г.

Образувано е по частна жалба на П. Запрянов, от гр. Димитровград против определение № 1154 / 14.12.2023 г. по адм. дело № 1239 / 2023 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност като се моли за отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – министърът на правосъдието чрез юрисконсултите П. Николова и И. Славов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 1154 / 14.12.2023 г. по адм. дело № 1239 / 2023 г. Административен съд Хасково е оставил без разглеждане исковата молба на П. Запрянов, от гр. Димитровград, с която на основание чл. 256, ал.1 АПК е претендирал да бъде задължен министърът на правосъдието да уреди служебно с акт правните последици от отменената по съдебен ред Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и е прекратил производството по делото. Присъдил е разноски. За да постанови своя акт, съдът е приел, че сочените от ищеца действия за издаване на административен акт от ответника, който да уреди правните последици от частично отменената Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, с който да се разпореди да му бъдат възстановени разноски за вещи лица в две съдебни производства не са фактически по своя характер. Същите са правни действия по издаване на административен акт. Наред с това съдът е отбелязал, че министърът на правосъдието, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет е издал нова Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Определението е правилно. Субект на правото на иск по чл. 256 АПК е всяко физическо или юридическо лице което е сезирало с нарочно искане административния орган да извърши дължимото по силата на закона фактическо действие. Правото на иск възниква при наличието на три предпоставки - дължимо по закон фактическо действие, което административен орган е задължен да извърши, подадено до органа искане за извършване на това действие от лице, в чиято правна сфера се отразява резултата от действието и неизвършването на действието (бездействието) от страна на административния орган. Правилно Административен съд – Хасково е приел, че предметът на защитата по раздел II на глава Петнадесета от АПК е срещу неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита по този ред не се включват дължимите от административния орган правни действия. В случая защитата, която се търси не е срещу неизвършването на фактически действия, а срещу неизвършването на правни такива. Гореизложеното сочи, че изводът на съда, че чл. 256 АПК не е приложим относно неизвършването на правни действия (приемане/издаване на административни актове). Като е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството, Административен съд - Хасково е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалните представители на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,