Определение № 3253 от 17.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 779/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на Д. Б. С. и Л. Б. С., последният действащ чрез законния си представител Г. Н. И., срещу определение № 125/21.01.2025 г. по в.гр.д. № 2620/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.К. молба по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение №829/12.07.2024 г. в частта за разноските за разликата от присъдената по реда на чл. 38 ЗА сума от 2 477, 88 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 7 896 лв. с ДДС. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира се отмяната му в обжалваната част и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищците за въззивното производство в размер на още 5 418,12 лв. с ДДС. Твърди се, че въззивният съд правилно е присъдил адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 ЗА, но неправилно е изчислил размера му. Поддържа се, че дори да се приеме, че съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки се с решението на СЕС, то няма пречка да се гледа на тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения. Добавя се, че в случая е налице съединяване на два иска в едно производство, по всеки от които се дължи самостоятелна защита, доколкото всеки от тези искове се основава и на различни обстоятелства, спрямо които подлежат на самостоятелна преценка събраните, макар и общи по всички искове доказателства, което в случая предпоставя завишена фактическа и правна сложност на защитата. Оспорва се извода на съда, че адвокатският хонорар следва да бъде намален съобразно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С- 438/2022 г. въпреки липсата на възражение от страна на застрахователя. Насрещната страна по делото- ЗК „Лев инс“ АД не е подала отговор на постъпилата частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да се произнесе, съставът на Софийски апелативен съд е констатирал, че с въззивното решение по делото съдът не се е произнесъл по разноските в полза на представителя на ищците като ответници по насрещната въззивна жалба /доколкото тяхната въззивна жалба е била оставена без уважение/.Тъй като насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество – ответник по иска, също е била приета от въззивния съд за неоснователна, въззивният съд е приел, че на процесуалния им представител, защитавал ги безплатно, се следва на основание чл. 38 ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ал. 1 ГПК адвокатско възнаграждение. При определянето на размера му съставът на Софийски апелативен съд е съобразил решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, съгласно което минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ, не са задължителни, а следва да се използват само като ориентир. Взел е предвид общият материален интерес по делото във въззивното производство 206 000 лв./ и съразмерно на интереса на търсената от ищците защита /66 000 лв./, е присъдил в полза на представителя по пълномощие на ответниците по насрещната въззивна жалба адвокатско възнаграждение с ДДС за осъществената безплатна правна помощ в размер на 2 477, 88 лв. Посочил е,че този размер на възнаграждение се равнява на половината от адвокатското възнаграждение, определено на база минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед общия материален интерес по спора и съразмерно на уважената част от преките искове във въззивното производство (обжалваната с НВЖ), чието разглеждане е приключило в едно открито заседание с изслушване на заключение на експертиза, при едни и същи усилия на защитата по исковете на двамата ищци с общ правопораждащ факт на търсената с тях отговорност. По горните съображения съдът е приел искането за изменение на решението чрез допълването му в частта за разноските за защита срещу насрещната въззивна жалба за частично основателно до размера от 2 477, 88 лв. с ДДС, като в останалата му част- до пълния претендиран размер от 7 896 лв. с ДДС- искането е било отхвърлено. Определението в обжалваната му част е правилно. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС напълно споделя мотивите и правните изводи на Софийски апелативен съд, считайки, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат К. по чл. 38 ал.2 ЗА за процесуално представителство във връзка със защита на ответниците по подадена насрещна въззивна жалба е коректно определен и съобразен със съдебната практика във връзка с приложението на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С- 438/2022 г., като съответства на степента на сложност на извършените от адвоката процесуални действия в тази връзка. По изложените съображения определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,