Определение № 5208 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 707/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 11992 от 09.07.2024 г., подадена от Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ - [населено място], чрез процесуален представител адв. Т. В., за допълване на определение № 3145 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 707/2024 г. на ВКС, III г. о., в частта за разноските с присъждане на направените от страната разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1200 лв. Ответникът по молбата М. Г. К. оспорва искането като неоснователно. Излага, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С постановеното по делото определение № 3145 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 707/2024 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 358 от 24.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 358/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено решение от 21.07.2023г. по гр. д. № 7/2022 г. по описа на Районен съд - Тополовград за отхвърляне на предявените от М. Г. К. срещу Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ - [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1 и 2 КТ. С писмения отговор на касационната жалба ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител адв. В. е поискал присъждане на направените разноски в размер на 1200 лв. по представените списък с разноски по чл. 80 ГПК и платено нареждане от 26.01.2024 г. С постановеното определение по делото съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Искането на ответника по касационната жалба следва да се остави без уважение, тъй като не е представил надлежни доказателства за извършването на разноски по делото в касационната инстанция. Ответникът не е представил договор за правна защита и съдействие на адвокат В.. Такъв не се намира, нито към отговора на касационната жалба, нито към молбата по чл. 248 ГПК. В представеното към отговора платежно нареждане от 26.01.2024 г. основанието за плащане е записано твърде общо, а именно: „договор за правна зашита и съдействие“, не е посочен номера и датата на договора с адвоката или номера на делото, за което се отнася. Ето защо, плащането не може да се свърже по категоричен начин единствено със задължение по договор за защита и представителство по настоящото дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение