Решение № 189 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1150/2010 г.

Решение № 189 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1150/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. В. В. срещу решение № 295 от 7.06.2010 г. по в. гр. дело № 387/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 5/30.12.2009 г. по гр. дело № 1737/2008 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на Д., представлявана от М. н. з. и х., че ищецът Г. В. В. е собственик на недвижим имот с площ от 1.521 дка в м. "Б.", за който е отреден имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], обл. П. и вместо отменената част е отхвърлен предявения положителен установителен иск от касатора за описания имот. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба Д., представлявана от М. н. з. и х. и [община] не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С определение № 221/1.03.2011 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот. Предявения иск от жалбоподателя Г. В. В. е с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Д., представлявана от М. н. з. и х., че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с площ от 1.521 дка в м. "Б." с начин на трайно ползване "др. селищен терен", за който е отреден имот № * по КВС на землището на [населено място]. Въззивният съд е приел за неоснователен предявения положителен установителен иск за собственост на посочения недвижим имот. Прието е, че касаторът Г. В. В. и ищецът Г. Л. В., по отношение на който е постановено влязло в сила въззивно решение № 150/24.03.2010 г. по в. гр. дело № 107/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд са наследници на Г. В. В., починал на 13.01.94 г. Ищецът Г. В. В. е внук на общия наследодател - син на В. Г. В., починал на 18.10.95 г., а Г. Л. В. също е внук - син на Л. Г. В. въз основа на събраните писмени доказателства е прието, че поземлените имоти № * и процесния ПИ № * попадат извън регулацията на [населено място] и са записани - първия на Г. Л. В. с площ от 1110 кв. м., а втория записан на името на жалбоподателя Г. В. В. с площ от 1480 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда от 38 кв. м. Прието е, че въз основа на договор за продажба, сключен в писмена форма на 10.08.1941 г. общият наследодател Г. В. В. закупил нива от 2.5 дка в землището на [населено място], м. "С.", който е вписан със записка от 8.07.1943 г. Въз основа на изслушана съдебнотехническа експертиза е установена идентичност между този имот и поземлен имот № *, съответно с процесния ПИ № *, които по подробния устройствен план на [населено място] от 2001 г. са заснети и съществуват в кадастрални граници, като са извън регулация. ПИ № * е идентичен с имот № * по КВС с площ от 1521 кв. м. и е записан на името на касатора, без да е посочено основанието за това. Съдът е приел, че по отменените планове на [населено място] от 1948 г. и от 1962 г. имотите са попадали извън регулацията на селото, без кадастрална основа и са отразени със знак за общност "Z" към имот пл. № *, записан в разписния лист на общия наследодател Г. В. От правна страна е прието, че процесната нива от 2.5 дка е представлявала земеделска земя към 1941 г. и че общия наследодател на ищците, който я е закупил е станал чл. на ТКЗС през 1956 г. Прието е за неустановено към момента на образуване на ТКЗС процесната нива да е застроена със жилищна сграда и стопански постройки. Според въззивния съд към момента, когато общият наследодател е станал член-кооператор същият е имал пет деца, като не е установено дали всичките са живяли в едно домакинство с родителите си и са влезли заедно в ТКЗС или са били отделни семейства и самостоятелно са станали член-кооператори. Прието е, че нито към 1948 г. нито към момента на образуване на ТКЗС през 1956 г., съответно към 1980 г. не е доказано имот № * да е застроен с жилищни и стопански сгради. За първи път имота е заснет като кадастрална основа през 2001 г. и е заснета и жилищна сграда, като не е установен момента, когато същата фактически е изградена. въз основа на тези съображения съдът е приел за неустановен селищния характер на имота с оглед на което същият да се владее в реални граници и да се придобие по давност. Прието е също, че по делото няма данни имотът да е попадал в група от застроени имоти, обитавани постоянно, с изградени канализация, водопровод, пътна структура и др., за да има селищен характер. Изложени са и съображения от въззивния съд за невъзможността да се придобие имота по давност с оглед забраната на чл. 86 от ЗС, като съдът е съобразил и разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция. По правния въпрос: В разпоредбите на чл. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г. (отм.) са посочени изискванията, на които следва да отговарят лицата за приемане за членове на ТКЗС - това са възраст, участие с труд в производствената дейност на кооперативното стопанство и др. Кръга от лицата, които могат да членуват в ТКЗС е разширен с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 ПУ на ТКЗС 1968 г. (отм.), според които чл. на ТКЗС може да бъде всеки трудещ се, навършил 16-годишна възраст, който редовно участва с труда си в стопанството, като в ал. 2-ра е предвидена възможност за членуване в ТКЗС на пенсионери и трайно нетрудоспособни, които живеят на територията на стопанството. Реда за приемане на членове на ТКЗС е уреден в чл. 3 от ПУ ТКЗС 1958 г. (отм.) и чл. 4, ал. 3 от ПУ ТКЗС 1968 г. (отм.). Съобразно чл. 8, ал. 1 ПУ на ТКЗС 1958 г. (отм.) всички членове на кооперативното стопанство са длъжни да внесат в ТКЗС своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. В кооператива се внасят както земите, които се намират вън от регулационния план на селището, така и тези които се намират в регулационния план на населеното място. Следователно една от правните последици на членството в ТКЗС е задължението на членовете да внесат в стопанството своята собствена земя и земята на членовете на техните домакинства. С внасянето на земите в ТКЗС кооператорите не загубват правото си на собственост върху тях. Според чл. 11, ал. 1 ПУ на ТКЗС 1958 г.(отм.) върху внесената земя, която се намира вън от регулационния план на населеното място, кооператорите запазват правото си на собственост не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове. По силата на чл. 11, ал. 2 от същия Примерен устав собствеността на членовете на ТКЗС върху внесената от тях земя, включена в регулационния план на селището се запазва в нейните реални граници. Целта на разпоредбата е всеки кооператор да запази дворното си място със жилищни и стопански сгради, необходими за задоволяване на нуждите на домакинството му. В хипотезите, при които има действащ регулационен план на населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел съобразно разпоредбите на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), ако нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включени в регулационния план на населеното място. В тези случаи с оглед конкретните жилищни и стопански нужди на домакинството на земеделския стопанин-кооператор, на домакинството може да се остави от дворното място площ в размер и на повече от един урегулиран дворен парцел. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 8 и чл. 11, ал. 2 от ПУ ТКЗС 1958 г. (отм.), чл. 2 ЗСПЗЗ. Неправилен е извода на въззивния съд, че процесния имот представлява земеделска земя, предназначена за селскостопанско производство по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, за която не е проведена процедурата за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и жалбоподателят не може да се легитимира като неин собственик, ако имота не е реституиран по предвидения за това ред. Съдът намира, че процесният имот не е внесен в ТКЗС от общия наследодател Г. В. В., починал през 1994 г. /жалбоподателят-ищец е със същите имена/, който е станал чл. на стопанството към 1956 г. За да направи извода, съдът взема предвид установения по делото факт, че общия наследодател Г. В. В. през 1941 г. е придобил на основание договор за покупко-продажба нива от 2.5 дка в землището на [населено място] в м. "С." - сега м. "Б.", който имот е застроен с жилищна сграда и стопански постройки. Придобитият имот от общия наследодател, макар и да не е включен в регулационния план е установено по делото, че се намира в застроената част на селото. Установено е също, че имота е служил за задоволяване на жилищните и стопански нужди на общия наследодател като чл. на ТКЗС и нуждите на домакинството му и че наследодателят не е имал друг жилищен имот. Следователно общият наследодател Г. В. е запазил собствеността върху придобития имот в реални граници с оглед селищния му характер и предназначението на имота да обслужва неговите и на домакинството му жилищни нужди. Идентичността на спорния имот с част от придобития имот от наследодателя през 1941 г. е установена по делото въз основа на СТЕ. С оглед запазеното право на собственост на общия наследодател върху процесния имот жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху имота от 1980 г., когато наследодателят извършил неформално дарение в негова полза и с друга част от имота в полза на ищеца Г. Л. В., за когото решението на въззивния съд е влязло в сила. Жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния имот на основание 10-годишно давностно владение, тъй като го е владял спокойно, непрекъснато и явно до 1990 г. Установено е по делото, че Г. В. В. е изградил в спорния имот след 1980 г. двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м., отразена по регулационния план от 2001 г. Като взема предвид изложеното съдът намира че предявения установителен иск е основателен и следва да се уважи. По реда на чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се признае за установено по отношение на Д., представлявана от М. н. з. и х., че жалбоподателят Г. В. В. е собственик на процесния имот с площ от 1.521 дка. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 220 лв. разноски по делото за всички инстанции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение