Определение № 362 от 12.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 227/2010 г.

Образувано е по молба на Г. фонд, [населено място] за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 10 559.93 лв., която молителят превел на К. А. Д. по издаден в нейна полза изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение и за издаване на изпълнителен лист за присъдените му с решение № 186 от 11.07.2013 г. по т.д.№ 227/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. разноски в размер на 2 103 лв., от които 1 950 лв. юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: На 06.11.2009 г. Софийски градски съд издал срещу Г. фонд изпълнителен лист за сумата 6 197.91 лв., присъдени в полза на К. А. Д. с решение от 16.07.2007 г. по гр.д.№ 23275/2006 г. на СРС и потвърдено с постановеното от СГС решение по гр.д.№ 3406/2007 г. На 24.11.2009 г. на Г. фонд е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 200097790400237 на ЧСИ с рег.№ 779 и с район на действие СГС, образувано въз основа на издадения по гр. д. № 3406/2007 г. на СГС изпълнителен лист, като в поканата е посочено, че общото задължение по изпълнителното дело възлиза общо в размер на 7 056.15 лв., както и законна лихва върху главницата от 6 000 лв., считано от 01.11.2006 г. до окончателното й изплащане. С преводно нареждане от 27.11.2009 г. Г. фонд .04.2012 г. [община] е превела по посочената в поканата за доброволно изпълнение банкова сметка сумата 10 559.93 лв. С Решение № 186 от 11.07.2012 г., постановено по настоящето дело е отменено решение от 30.09.2009 г. по гр. д. № 3406/2007 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение от 16.07.2007 г. по гр.д.№ 23275/2006 г. на СРС, 67 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от К. А. Д. срещу [фирма] иск по чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 6 000 лв., както и иска по чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която е уважен предявения срещу Г. фонд като евентуален ответник иск по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ за сумата 6 000 лв. и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 197.91 лв., като вместо него е постановил друго, с което исковете са уважени срещу [фирма], като в съобразителната му част е посочено, че с оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото деловодни разноски в размер на 2 103 лв. С отмяната на въззивното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, отпада и основанието, на което сумата от 10 559.93 лв. е била платена от Г. фонд, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист за връщане обратно на посочената сума в негова полза. Основателно е и второто искане на молителя за издаване на изпълнителен лист за присъдените му с решението по настоящето дело разноски, което следва също да бъде уважено, но след отстраняване по реда на чл.247, ал.1 ГПК на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, в което погрешно е посочено, че разноските се възлагат в тежест на [фирма], вместо на К. А. Д.. Водим от горното и на основание чл.245, ал.3 и чл.247 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение