Определение № 3171 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на и.д началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция Митница Бургас, чрез юрк.Димитрова, срещу протоколно определение от 16.01.2025г., постановено по КАНД № 424/2024г. на Административен съд - Ямбол, с което е спряно производството по делото до приключване на гражданско дело № 7814/2024г. на Районен съд - Бургас. Частният жалбоподател намира оспореното определение за неправилно, като счита, че не са налице предпоставките за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. По подробно изложени доводи моли да се отмени определението на АС – Ямбол и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Милат Карпет България“ ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Сочи, че оспореният документ е в основата на заключенията на митническите органи и има съществено значение за изхода на делото. Моли съда да остави в сила протоколното определение от 16.01.2025 г., постановено по КАНД № 424/2024г. на АС – Ямбол за спиране на производството по делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото доказателства намира, че подадената частна жалба е процесуално допустима. Разгледаната по същество е основателна. Предмет на касационното производство по КАНД № 424/2024г. на Административен съд - Ямбол е законосъобразността на решение № 240 от 15.07.2024 г., постановено от Районен съд – Сливен по АНД № 1372/2023г., с което е потвърдено НП № BG2023/1000-1315/НП от 30.08.2023 г., за извършено нарушение по чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/. В хода на производството е подаден иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване на неистинност на частен свидетелстващ документ – „справка за закупените готови и полуготови килими“, по който е образувано гр.дело № 7814/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С протоколно определение от 16.01.2025г., постановено по КАНД № 424/2024г. на Административен съд - Ямбол, съдебното производство е спряно по искане на дружеството до приключване на гражданско дело № 7814/2024г. на Районен съд – Бургас, като съдът е приел, че изходът от гражданското дело има съществено значение за воденото пред него производство. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е приел, че решението по предявения установителен иск пред РС-Бургас по гр.дело № 7814/2024 г. е от съществено и преюдициално значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор. Претенцията по висящия установителен иск е да се признае за установено, че документът - Справка за закупените готови и полуготови килими, приобщен като доказателство по процесното митническо разследване, е неистински. Видно от доказателствата по делото административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за декларирани неточни данни в нарушение на Регламент (ЕС) № 952/2013, за произхода на различни по вид и модел килими, с цел получаване на преференциално третиране при внос в получаващата държава. Противно на твърденията на ответника констатациите на наказващия орган за вмененото нарушение не се основават единствено на оспорената справка за закупените готови и полуготови килими и този частен документ не е използван като основно доказателство в рамките на проведеното митническо разследване. Оспореното наказателно постановление е издадено след обстоен анализ на множеството събрани доказателства, обуславящи формираните изводи за ангажиране на административно- наказателната отговорност на дружеството. След като административнонаказателното обвинение не се основава единствено на цитираната справка, то спорът по гр.д. № 7814/2024г. пред Районен съд – Бургас не се явява преюдициален спрямо предмета на висящото пред АС-Ямбол касационно производство. При липсата на изискуемата се обусловеност между спряното дело и висящия граждански спор пред РС Бургас, следва извод, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, обуславяща спирането на производство пред АС-Ямбол. Като е приел друго, тричленният касационен състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,