Определение № 99 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 35/2011 г.

Производството по делото образувано по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 126 от 29.07.2010 год. по т.д.№ 268/2010 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решението от 25.02.2010 год. по т.д.№ 554/2008 год. на Варненския окръжен съд с което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от [фирма] срещу Л С. С., Ю. П. Ч. и С. К. С. в качеството им на съдружници в Д. „Е-2003”, обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, произтичаща от авансово плащане по договор за изработка (подвид “проектиране”), сключен с третото лице [фирма]. В течение на производството по делото ответникът С. С. е починал и като страна по спора са конституирани и наследниците му Й. Х. Б. – С. и К. С. С.. На 21.04.2012 год. ищецът по делото [фирма] е депозирал молба, подписана от В. К. - законен представител на пълномощника-ЮЛ [фирма] с ЕИК-, в която сочи, че спорът с ответниците е уреден извън съдебно, поради което на основание чл.233 ГПК прави отказ от иска. Изявлението е потвърдено и в о.с.з. от процесуалния представител на ищеца-касатор. Приложено е извънсъдебно споразумение между страните по спора, носещо дата 19.04.2012 год. В споразумението е включена изрична клауза, съгласно която разноските по делото остават в тежест на страните, така както са направени и те нямат претенции за присъждането им. Като взе предвид молбата, констатира, че тя изхожда от оправомощено лице, съобразно отразяването в Търговския регистър – чл.23 ал.4 ЗТР и счете, че са налице условията на чл.233 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.