Определение № 10249 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Б. В. Т., от гр. Варна чрез нейния пълномощник срещу определение № 8903/07.07.2026 г. по адм. д. №1294/2026 г. на Административен съд-Варна. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на район "Приморски"-община Варна не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Б. В. Т. от гр. Варна срещу кмета на район "Приморски" при община Варна с искане на основание чл. 256, ал. 1 от АПК да бъде задължен да извърши дължимите фактически действия по разглеждането на сигнал рег. №УСКОР25001705ПР/10.07.2025г., подаден от Т. за извършен незаконен строеж на плувен басейн в ПИ 10135.2526.2259 по КККР на гр. Варна, жк „Бриз“, на който имот Т. е съсобственик. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане исковата молба от Б. В. Т. от гр.Варна срещу кмета на район "Приморски" при община Варна с искане на основание чл.256 от АПК да се осъди ответника да извърши необходимите действия по администриране на сигнала и да уведоми за резултата съсобствениците в имота, респективно да осъди ответника да приключи производството по чл.222-225а от ЗУТ и да издаде съответния акт по чл.225а от ЗУТ по отношение на незаконния строеж – плувен басейн в ПИ 10135.2526.2259 по КККР на гр.Варна, жк „Бриз“. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: За отправилия искането Б. Т. не е налице активна легитимация да оспорва неизвършването на определени действия от кмета на района, свързани и с констатирането, респективно и с премахването на незаконния строеж, защото не това е предмет на защита по чл. 256 от АПК, а съществуващо в полза на ищеца неудовлетворено притезание. Производството е допустимо, когато твърдението на ищеца е за възникнало въз основа на нормативен акт такова административно правоотношение, по силата на което неговото субективно право може да бъде удовлетворено с извършването от административния орган на конкретно предвидено в закон фактическо действие. Защитата по реда на чл.256 от АПК е недопустима в случаите, в които за удовлетворяване на субективното право на ищеца е необходимо издаването на административен акт. В случая се претендира неизпълнение на правно, а не на фактическо действие – издаване на индивидуален административен акт по чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, което е изключено от предмета на защита по чл.256 от АПК, тъй като задълженията за волеизявления, т.е. за издаване на административни актове, не са предмет на защита по чл. 256 от АПК, Определението е правилно: Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай защитата по реда на чл. 256 от АПК е неприложима, доколкото предмет на иска по тази разпоредба е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие. В случая искането на частната жалбоподателка за постановяване на административен акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ не предполага извършването на фактическа действия от страна на административния орган. Поради това не е налице бездействие на органа, съответно не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК или правен интерес в тази връзка, както и правилно приема административният съд. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че търсената от Т. защита е свързана с искане за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по чл.225а ЗУТ. В тази насока развитите от първоинстанционния съд се споделят и от настоящата инстанция. По искане на сигнал на определено лице за премахване на незаконен строеж не се създава задължение за органа да постанови такъв претендиран акт. В случая такова отправено искане до органа по чл. 225а ЗУТ може да има само сигнална функция, но не и задължение на органа за произнасяне. Органът по чл. 225а ЗУТ действа служебно по негово осмотрение, поради което евентуалното му бездействие по такъв сигнал не е равнозначно на отказ за издаване на административен акт. Освен това за такова искане частната жалбоподателка няма и правен интерес, тъй като никой не може да претендира настъпването на неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Предвид изложеното обжалваното определение, с което е прието недопустимост на искането на частната жалбоподателка и е прекратено производството по делото е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,