Определение № 9010 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „РСБ Транс“ ЕООД против определение № 473 от 16.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1397/2025 г. по описа на Административен съд София - област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Костенец, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изрязават становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – област оставя без разглеждане жалбата на РСБ Транс“ ЕООД против заповед № РД-15-80/06.11.2025 г. на кмета на община Костенец, с която на основание чл.135, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е разрешено изработване на проект за изменение на подробен устройствен план-изменение на план за регулация в обхвата УПИ XL-149 „За комплексно обществено обслужване", УПИ XLI -521 „За комплексно обществено обслужване“, УПИ XXIV „За озеленяване„ и УПИ XXII „За парк“, в кв.12 по регулационния план на курорт Вили Костенец. За да постанови този резултат първоинстанционният съд констатира, че имотът на жалбоподателя е съседен на имотите, предмет на заповедта и като такъв не е предмет на разработката. Излага съображения, че правният интерес за оспорване се извежда от разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, съгласно която заповедите по ал. 3 и ал. 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Прави извод, че актовете, с които се допуска изработване на проект за изменение на ПУП засягат правата на собствениците и на носителите на ограничени вещни права върху имотите, включени в предметния обхват на процедираното изменение, сред които жалбоподателят не е. По тези съображения съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ актовете, с които се допуска изработването на проект за изменение на ПУП спират прилагането на действащия план в частите, за които се отнасят. За тези актове законът не изключва изрично съдебния контрол така, както е предвидено в чл. 124б, ал. 4 ЗУТ за актовете по чл. 124а ЗУТ, отнасящи се до изработване на проект за първоначален ПУП. Кръгът на лицата с правен интерес да оспорят акт по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ се определя съобразно чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, но при съобразяването на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, като се ограничава до собствениците и носителите на ограничени вещни права върху засегнатите от изменението имоти, за които се спира прилагането на действащите устройствени планове. При тази законова регламентация изводът на първоинстанционния съд, че за частния жалбоподател не е налице посочената процесуална легитимация, тъй като същият е собственик на съседен имот, който не е включен в обхвата на изменението и по отношение на него не се спира прилагането на действащия ПУП по смисъла на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, е законосъобразен. Действително, в случая се предвижда промяна на предназначението на имотите – предмет на разработката, но това не обосновава правния интерес на жалбоподателя от оспорване съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Промяната на предназначението съгласно цитираната норма е от значение само при оспорване на заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП, която е крайният акт, с който приключва процедурата по изменение на ПУП. В случая е налице акт, с който приключва предварителен етап на производството по изменение на ПУП. Единственото, което подлежи на установяване в тази фаза е дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли скица - мотивирано предложение за изменението и съответства ли разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с предвижданията на общия устройствен план. Наличието на конкретните основания за изменение на ПУП, предвидени в чл. 134 ЗУТ, са предмет на разглеждане във втората фаза на производството. Актът, с който приключва производството е предмет на съдебен контрол, като легитимираните да го оспорят лица се определят съобразно чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно като прави извод за недопустимост на жалбата първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изискването за внасяне на държавна такса е условие за редовност на жалбата и образуването на административно дело – чл. 151 вр. чл. 158, ал. 1 АПК. Правилно съдът изисква от жалбоподателя да обоснове правния интерес от оспорването, което е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Фактът, че делото е разгледано в открито съдебно заседание също не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За наличието на правен интерес от оспорването съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото, като постановяването на решение при липсата на такъв обосновава недопустимост на съдебния акт. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,