Определение № 502 от 16.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2740/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро – във вр. чл. 264, ал. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на разградското [фирма] с вх. № 9176/25.VІ.2013 г., подадена против определение № 142 на Върховния касационен съд, ТК, с-в на Първо отделение, от 16.V.2013 г., постановено по т. д. № 1693/2013 г., с което е била върната подадената от кюстендилския едноличен търговец „Б.-И. С.” касационна жалба срещу решение на САС за отхвърляне на подадената от дружеството настоящ частен жалбоподател молба по Оплакванията на частния жалбоподател [фирма]-Р. /ответник по касация в пр-вото по чл. 288 ГПК/ са за незаконосъобразност на атакуваното определение на ВКС за прекратяване на това производство, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на предходнвния тричленен състав на ВКС: „за отстраняване на допуснатите нередовности в молба за оттегляне на касационна жалба от 14.05.2013 г. с всички законови последици от това”. Инвокирани са доводи, че оттеглянето на касационната жалба в случая е било предприето без одобрението на постоянния синдик на ЕТ-касатор и затова било опорочено. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] от [населено място] /касатор в прекратеното пр-во по чл. 288 ГПК/ не е ангажирал свое становище по основателността на оплакванията за неправилност тна атакуваното прекратитгелно определение на ВКС. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното производство по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на разградското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Предмет на оттеглената касационна жалба е било въззивно решение за отхвърляне молбата на разградското [фирма] с правно основание по чл. 625 ТЗ за откриване на пр-во по несъстоятелност срещу [фирма] от [населено място]. Това решение е било изгодно за последния. Съгласно чл. 621а, ал. 3, т. 2 ТЗ в производството по неъстоятелност не се прилагат правилата на ГПК относно оттегляне на молбата на кредитор за откриване на пр-во по несъстоятелност или отказ от нея, след като е постановено решение по чл. 630, ал. 1 и 2 или по чл. 632 ТЗ. По аргумент за по-силното основание, когато решението по чл. 630 ТЗ е било отменено от въззивната инстанция първоначалният длъжник /ответник в пр-вото по несъстоятелност/ не дейсдтва под надзора на синдик и може да оттегли касационната си жалба, подеадена и бед друго при липса на правен интерес от атакуване на решение по чл. 631 ТЗ. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение