Определение № 3852 от 01.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4652/2023 г.

Производството по делото е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК по частна касационна жалба с вх. № 2956/20.04.2023 г., подадена от ищците А. Х. М. и Т. Ф. А. чрез процесуалния им пълномощник адв. П. К. срещу въззивно определение № 227/23.03.2023 г., поправено в частта за разноските с определение № 454/19.06.2023 г., постановени по частно търг. дело № 174/2023 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение, предвид и поправката в частта му относно разноските, апелативният съд е постановил следното: 1) отменил е първоинстанционно определение № 37/27.01.2023 г. по търг. дело № 141/2022 г. на Добричкия окръжен съд (ДОС) в частта, с която първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответниците – чуждестранни застрахователни дружества „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ и „Cosmodirekt“, и е върнал делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници; 2) оставил е без уважение частната жалба на жалбоподателките срещу първоинстанционното определение № 37/27.01.2023 г. в частта, с която първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД; и 3) осъдил е двете жалбоподателки да заплатят разноски за частното въззивно производство, както следва: на ЗАД „Алианц България“ АД – сумата 600 лв., представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; и на „Дженерали застраховане“ АД – сумата 50 лв., представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. С молба с вх. № 3930/26.05.2023 г. жалбоподателките чрез адв. К. са уточнили, че обжалват изцяло въззивното определение № 227/23.03.2023 г. Ответните застрахователни дружества не са подали отговори на частната касационна жалба на ищците. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС подлежат въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. По аргумент за противното от тази разпоредба, не подлежи на касационно обжалване въззивното определение № 227/23.03.2023 г. в първата му част, с която прекратителното първоинстанционно определение № 37/27.01.2023 г. е отменено в частта му по отношение на ответниците – чуждестранни застрахователни дружества „Allianz Versicherungs-AG P KR-S“ и „Cosmodirekt“, и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо тези ответници. С тази част от въззивното определение частната жалба на двете ищци срещу прекратителното първоинстанционно определение е частично уважена, поради което жалбоподателките-ищци нямат и правен интерес от отмяна на тази част, респ. – касационният контрол по отношение на нея е процесуално недопустим. Както в частната си касационна жалба, така и в молбата-уточнение с вх. № 3930/26.05.2023 г. жалбоподателките изрично поддържат, че предявените от тях пред ДОС искове са насочени само срещу двете чуждестранни застрахователни дружества като ответници по делото, но не и срещу ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД. Жалбоподателките излагат и подробни съображения, че апелативният съд неправилно приел в мотивите си, че и двете български застрахователни дружества са били конституирани като ответници по делото, и неправилно присъдил в тяхна полза разноски за частното въззивно производство. При това положение, макар във втората му част, с която е потвърдено прекратителното първоинстанционно определение на ДОС по отношение на ответниците ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД, въззивното определение № 227/23.03.2023 г. да подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, за жалбоподателките не е налице правен интерес от обжалването и на тази част от въззивното определение, тъй като същата ги удовлетворява като краен резултат – самите те поддържат, че първоинстанционното исково производство не следва да се развива спрямо ЗАД „Алианц България“ АД и „Дженерали застраховане“ АД като ответници по делото. С частната касационна жалба се оспорва единствено приетото в мотивите на апелативния съд, което е недопустимо – т. 18 от тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Също видно от изложеното в частната касационна жалба, жалбоподателките целят отмяна на въззивното определение единствено в частта му относно присъдените разноски. Действащият ГПК не предвижда процесуална възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на крайните съдебни актове (решения и определения) само в частта им относно разноските по делото. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 248 от ГПК е установен особен процесуален ред за изменение и/или допълване на съдебния акт в частта му относно разноските – от съда, който го е постановил. Едва определението на последния, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред горестоящата съдебна инстанция. В случая двете жалбоподателки са подали по реда на чл. 248 от ГПК молба за изменение на въззивното определение № 227/23.03.2023 г. в частта му относно разноските, която тяхна молба апелативният съд е оставил без уважение с определение № 455/19.06.2023 г. Срещу последното жалбоподателките са подали частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, по която е образувано частно гр. дело № 4653/2023 г. по описа на ВКС, IV-то гр. отд. В заключение – подадената по делото частна касационна жалба е изцяло процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство по нея следва да бъде прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение