Определение № 1548 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2026 г.

Производството се развива по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.чл.213а, ал.7 АПК. Образувано е по частна жалба на Коалиция „Заедно за силна община“, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител срещу определение № 3880 от 23.12.2025 г. по адм. д. № 260 от 2024 година по описа на Административен съд Плевен. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционния съд незаконосъобразно е администрирал подадената молба с правно основание чл. 239, т.5 АПК за отмяна на Решение № 12917/15.12.2025г. постановено по адм.д. 8405/2025г. на ВАС, поради което се претендира отмяната му. Ответната страна – ОИК –Плевен в писмен отговор релевира доводи за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законния седемдневен срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Административен съд Плевен е бил сезиран разпореждане на Председателя на IV отделение на ВАС за администриране и проверка на съответствията и за редовност на молба от Коалиция „Заедно за силна община“ с правно основание чл. 239, т.5 АПК за отмяна на Решение № 12917/15.12.2025г. постановено по адм.д. 8405/2025г. на ВАС, с което в производство по чл.459, ал.8 от Изборния кодекс /ИК/ е оставено в сила решение № 761 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело № 260/2024 г. от Административен съд – Плевен, оставено е в сила определение № 1502 от 23.04.2025 г. по адм. дело № 260/2024 г. на Административен съд – Плевен и е оставено в сила решение за тълкуване № 2122 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 260/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен. С обжалваното понастоящем определение първоинстанционния административен съд е приел по същество, че в случая са налице предпоставките на чл. 215 ал.1 т.4 от АПК и молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да бъде оставена без разглеждане, на осн. чл. 215 ал.1 т.4 вр. чл. 460 ИК - влезлите в сила решения на съответния административен съд и на Върховния административен съд не подлежат на отмяна, поради което молбата на Коалиция „Заедно за силна община“ е недопустима. Определението е правилно. Съгласно чл.242, ал.1 АПК „Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241, се прилага чл. 213а.“, като в чл. 213а, ал.1 АПК изрично е предвидено, че „Съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213.“ Именно тази процедура е спазена стриктно от първоинстанционния съд, който правилно е съобразил недопустимост на искането за отмяна по чл.239, т.5 АПК в хипотезата на чл. 460 ИК, която е императивна и не подлежи на каквото и да е било тълкуване. Постановеното в този смисъл определение от АС Плевен като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение