Определение № 52 от 17.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 795/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез процесуалния му представител - адв. Г. Г., за допълване на постановеното определение № 848/13.11.2015 г. по т.д.№ 795/2015 г. на Върховния касационен съд,с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1661/28.07.2014 г. по т. д. № 4029/2013 г. на Софийски апелативен съд по касационни жалби на [фирма] и Б. Г. Г., като не са присъдени разноски на жалбоподателя, поради недоказване заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. Ответните страни – [фирма] и Б. Г. Г. – не представят отговор по нея. В допълнително становище на молителя са приложени извлечение от банковата сметка на процесуалния представител адв. Г. Г. и фактура от 08.01.2015 г., установяващи получен превод на сума от 1 200 лева, наредена от [фирма], като изрично е посочено основанието, на което е била преведена сумата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. В производството по т. д. № 795/2015 г. на Върховния касационен съд е представен договор за правна помощ,съгласно който за процесуално представителство и защита интересите на [фирма] във връзка със защита по подадени касационни жалби от [фирма] и Б. Г. Г., е договорено възнаграждение от 1 200 лева. Уговорено е, че сумата е платима по банков път. Съгласно т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТКВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Представеното още с отговора на касационната жалба платежно нареждане е достатъчно за установяване предприето от страната заплащане,още повече с молбата по чл. 248 ГПК е представено и доказателство за заверяване сметката на адвокатското дружество – процесуален представител.Следователно страната доказва договорени и действително понесени разноски от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева,поради което същите следва да й бъдат присъдени. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 248 ГПК