Определение № 534 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. Г. В. и Г. К. В. чрез адв. Л. Ц. от АК – София против решение № 151/22.03.2011 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д. № 83/2012 г. в частта му, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на влязло в сила решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1023/2010 г. на Софийския окръжен съд, постановено по чл. 108 ЗС. Частната жалба е недопустима. Съдебният акт на съда, постановен по чл. 303 ГПК, с който се произнася по молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е окончателен и не подлежи на последващо обжалване. В случая, по гр.д. № 83/2011 г. състав на първо гражданско отделение е върнал молбата за отмяна, подадена от В. в едната й част – срещу въззивното решение, с което първоинстанционния акт по чл. 33, ал. 2 ЗС и по чл. 431, ал. 2 ГПК от 1952 г. /отм./ е обезсилено като недопустимо и производство по спора е прекратено. Съдебният акт на съда по гр.д. № 83/2011 г. само в тази му част има характера на определение и може да се обжалва с частна жалба, както изрично е указано и на страните. Такава не е подадена. В частна жалба вх. № 3863/11.04.2012 г. са изложени единствено съображения, които по своя характер са за неправилност на решението по чл. 303 ГПК, с което е прието, че не са налице поддържаните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение, постановено по иска с правно осн. чл. 108 ЗС. Както стана ясно, подобно обжалване е недопустимо. В заключение, частната жалба като недопустима следва да бъде върната. МОТИВИРАН от горното, съдът