Определение № 998 от 28.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1808/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 3798/28.02.2025г. на адвокат М. И. Д. за допълване на определение № 402 от 07.02.2025г. по делото в частта на разноските, като й се присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на А. Р. И.. Посочено е, че още в исковата молба е било претендирано такова адвокатско възнаграждение, за което е било представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.11.2022г. От тях е видно, че заплащането на възнаграждението е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. За дължима от адвоката се счита сумата от 1 750 лева съответно на материалния интерес в касационното производство от 15 000 лева. От касатора „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД не е даден отговор на молбата. Молбата за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. Тъй като в определението липсва произнасяне относно разноските, представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е условие за разглеждането на молбата по чл. 248 от ГПК по същество (Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна. С определение № 402 от 07.02.2025г. по делото не е допуснато касационно обжалване на решение № 154 от 16.04.2024г. по в.т.д. № 26/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено частично решение № 392 от 18.10.2023г. по т.д. № 341/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. Р. И. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително 7 500 лева, със законната лихва за забава от 27.12.2019г. до окончателното плащане. Присъденото обезщетение (ведно със сумата от още 7 500 лева, присъдени с първоинстанционното решение, влязло в сила като необжалвано) е било за претърпените от А. Р. И. неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2019г. по причина на водача на лек автомобил “Рено Меган Сценик“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. В касационното производство А. Р. И. е бил представляван от адвокат М. И. Д. при условията на чл. 38 от ЗА. С подадения от негово име отговор на касационната жалба на застрахователното дружество е било поискано присъждане на разноски – за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото такова възнаграждение следва да бъде присъдено. В искането на страната за разноски, направено с отговора на касационната жалба, е инкорпорирано и искане на адвоката за възнаграждение по чл. 38 от ЗА, така както заплащането му е било уговорено. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не се намира обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения (с ново наименование Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа). Съобразими са действителната фактическа и правна сложност на делото, конкретните извършени от адвоката действия, както и защитаваният интерес. С оглед на тези обстоятелства адвокатското възнаграждение се определя от настоящия съдебен състав в размер на 750 лева. Сумата съответства на материалния интерес в касационното производство (7 500 лева), осъщественото от адвоката процесуално представителство (единствено подаване на отговор на касационна жалба в обем на три страници) и ниската сложност на спора в касационната инстанция (касационната жалба е била в обем от две страници с един поставен правен въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД в изложение от три страници). Воден от горното съдът