Решение № 4601 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 107/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от О. Е. К. с адрес в гр. Варна против Решение № 12256 от 10.11.2025г. на Административен съд- Варна по адм. дело №1765/2025г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение № 2153-03-136 от 21.07.2025г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено разпореждане № 031-00-4831-7 от 14.05.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна. Поддържа доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ- Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по спор с предмет дължи ли се възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за времето, през което лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган и съдът са приели, че с оглед разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО жалбоподателят няма право на парично обезщетение за безработица, което следва да възстанови в бюджета на НОИ, ведно с лихвите като недобросъвестно получено. Така постановеното решение е правилно. Пред настоящата инстанция спорът се поддържа от правна страна с въпросите относно приложението на материалния закон. Не се спори, че жалбоподателят е придобил право на пенсия през месец 16.03.2020г. като не е подал заявление за пенсиониране, което подал на 04.07.2023г. и му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от подаване на заявлението 04.07.2023г. При това положение възразява, че не дължи връщане на полученото обезщетение за безработица, което получил добросъвестно, тъй като не знаел, че е придобил право на пенсия, не упражнил правото си, в резултат на което получил два пъти по нисък размер на обезщетението за безработица, вместо пенсия. По повод възраженията му следва да се посочи, че правото на пенсия е зависимост от придобиването на стаж и възраст, което право се осъществява със заявление до административен орган ТП на НОИ, който осъществява проверка за наличие на материалните предпоставки, посочени в закона и го признава, като отпуска пенсия или отказва. Признаване на правото на пенсия към определен момент и отпускането й и моментът на отпускането й съвпадат или са различни от момента на подаване на заявлението. Въпросът дали знанието от придобилия право на пенсия, че го е придобил, или знанието, но не упражнил правото си, са от значение в случая е без значение, относно задължението да бъде върнато паричното обезщетение за безработица като недобросъвестно получено, ведно с лихвите. В случая обстоятелството, че при по късно подадено заявление за отпускане на лична пенсия, периодът между придобиване на правото и упражняването му не съвпадат, отпусната е занапред, поради което периода преди отпускане на пенсията се покрива единствено от паричното обезщетение за безработица, няма отношение към спора. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО е категоричен, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това право може да бъде отчетено от административния орган и съда, както е в настоящият случай и без да е било упражнено, за целите на чл. 54а КСО, което е по силата на закона, поради което е без значение дали заявителят е знаел за правото си, дали го е упражнил, или пропуснал да упражни по някакви причини или е направил избор кое обезщетение да получи. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за разноски, които следва да присъдят в размер на 102.26 евро на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение