Определение № 431 от 06.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4613/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на В. С. П. и Д. К. П., с която се иска спиране на изпълнението на решение № 1556 от 22.06.2018 г. по гр. дело № 6602/2017 г. на САС /Софийски апелативен съд/, гражданско отделение, 8 състав. ВКС /Върховен касационен съд/, състав на трето гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима. Налице са изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на цитираното въззивно решение в частта, с която САС се е произнесъл по иска, предявен против молителите от Г. К. С. по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 9561.95 евро: постъпила е касационна жалба, заедно с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК срещу постановеното решение на САС, изходяща от молителите; налице е висящност на производството по чл. 288 ГПК, което е предпоставка за спиране на изпълнението до приключване на касационното производство; молителите са представили платежно нареждане, удостоверяващо, че е внесена по специалната сметка на ВКС сумата 18701.55 лв., равностойност на 9561.95 евро /удостоверено и от счетоводител, че сумата е постъпила по тази сметка на ВКС/, съставляваща надлежно обезпечение. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума и съобразно изложеното по – горе това задължение е изпълнено. Молбата следва да бъде уважена, като се постанови спиране изпълнението на въззивното решение само в частта, с която САС се е произнесъл по посочения иск, до посочения размер. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение