Определение № 353 от 15.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2952/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 16854/29.07.2022 г. на В. С. С. срещу определение № 1631 от 23.06.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, по в. ч. гр. д. № 1233/2022 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане № 332 от 01.04.2022 г. по гр. д. № 180/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд. Жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. С атакуваното в настоящото производство определение № 1631 от 23.06.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, по в. ч. гр. д. № 1233/2022 г. е върната подадената от В. С. С. частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния Софийски окръжен съд, постановено в производство по чл. 129 ГПК за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания за отстраняване на констатираните нередовности. Прието е, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното разпореждане не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита на лични и имуществени права. Това правомощие обаче се осъществява само доколкото е налице процесуален ред. Разпоредбите на ГПК са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. На обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274 ГПК, подлежат определенията или разпорежданията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта изрично е предвидена в закона. Постановеното разпореждане, с което се оставя производството по делото без движение и се задължава ищеца да отстрани констатираните нередовности като уточни исковата молба, съобразно дадените от съда указания, не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, предвид липсата на предпоставките по чл. 274 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. На обжалване ще подлежи евентуално разпореждане или определение, с което се прекратява производството /връща исковата молба/, поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането за оставяне на производството без движение, като в това производство ще се направи преценка от горестоящия съд, относно законосъобразността на дадените указания, съдържащи се в разпореждането, с което производството по делото е оставено без движение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение