Определение № 4366 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3901/2026 г.

Производството е по реда на чл. 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "ДЕЛЕЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител И. Г., подадена чрез адв. С. Гогов, против определение № 4618 от 04.02.2026 г., постановено от Административен съд – София – град, Второ отделение, 40 състав, по адм. д. № 1086/2026 г. Според частния жалбоподател оспореният съдебен акт е неправилен, тъй като от обжалваната от него заповед настъпвлат неблагоприятни правни последици за дружеството, поради което същото има правен интерес от обжалването й. Жалбоподателят твърди, че съдържанието на заповедта за откриване на конкурсната процедура включва волеизявление, представляващо индивидуален административен акт. Оспорва извода на първостепенния съд, че процесната заповед е с характеристиките на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. Заявява, че в случай, че атакуваната заповед не подлежи на обжалване, съдът да приеме, че жалбата му е подадена срещу схемата за разполагане на преместваеми обекти. Претендира отмяна на обжалваното определение. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "ДЕЛЕЯ" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, регламентиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 4618 от 04.02.2026 г. е оставена без разглеждане жалбата на "ДЕЛЕЯ" ЕООД срещу Заповед № СОА25-РД09-3351/18.07.2025 г. на кмета на Столична община и е прекратено производството по адм. д. № 1086/2026 г. по описа на Административен съд - София- град /АССГ/. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ се е позовал на нормата на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на Решение № 444 по Протокол № 40, т. 60 от 12.06.2025 г. на СОС за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на част от имот - частна общинска собственост на територията на СО - Район "Слатина", представляващ терен за поставяне в група на преместваеми обекти и на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и ал. 8 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 1, т. 1, чл. 4, ал. 3, чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси, чл. 30, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията и чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА. С процесната заповед е открит публично оповестен конкурс за отдаване под наем за срок от 10 (десет) години, на част от недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68134.703.1326, попадащ в УПИ I-3а "ОЖС", кв. 101, актуван с акт за частна общинска собственост № 1756/16.03.2018 г. на СО - Район "Слатина". Дружеството - жалбоподател атакува визираната заповед с доводи, че е изградило в горепосочения имот масивна сграда с търговско предназначение, което обстоятелство не било съобразено от административния орган и която сграда след приключване на конкурсната процедура би следвало да бъде премахната. При тези данни първоинстанционният съд е счел, че по силата на чл. 21, ал. 5, изречение второ АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. В приложимите ЗОС и НУРПТК не е предвидено изключение от така въведеното правило, от което е изведено правно заключение, че жалбата е недопустима поради това, че е лишена от предмет, понеже е насочена е срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му е са осъществени нарушения, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба на "ДЕЛЕЯ" ЕООД, предявена против заповед с гореописато съдържание, с която кметът на Столична община е открил публично оповестен конкурс за отдаване под наем на част от недвижим имот - частна общинска собственост. Правилно решаващият състав е тълкувал и приложил императивната разпоредба на чл. 21, ал. 5 АПК /редакцията на кодекса, публ. ДВ, бр. 77 от 2018г./, според която не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Законосъобразно първостепенният съд е определил относимите към конкретната хипотеза нормативни актове - ЗОС и НУРПТК, в които не е регламентирано изключение, поради което в мотивите на обжалваното определение е формиран верен и обоснован извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 1 АПК. В частната жалба са изложени твърдения за наличие на правен интерес на оспорващото дружество от отмяна на процесната заповед. Така развитите възражения са неотносими към спора, тъй като обжалваното определение не е постановено на основание чл. 159, т. 4 АПК - липса на правен интерес за оспорващия, а поради липса на годен за обжалване индивидуален административен акт. По отношение на въведените с частната жалба нови претенции съдът да приеме, че жалбата е насочена срещу схемата за разполагане на преместваеми обекти, Върховният административен съд не следва да се произнася по сега заявените нови искания, тъй като в настоящото частно производство ВАС се произнася по валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, а не относно атакувания от жалбоподателя акт. Следва да се има предвид, че в хода на частното производство е недопустимо да се променя предмета на обжалването, което се развива в първоинстанционното производство. По изложените съображения, настоящият съдебен състан намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. Безспорно установяването на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство и липсата му налага оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. На основание на горното и на чл. 236, въввръзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,