Определение № 4689 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба (именувана „касационна жалба“) на М. Д., против определение №6084/16.02.2026г., постановено по адм.д.№9308/2025г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което на осн. чл.204, т.1 АПК е върната исковата молба на Д. срещу В. В., с която се претендира сумата от 1250лв., частичен иск от сума в общ размер 500000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на разгласяване от страна ответницата на лични данни на ищцата- имена, семейно положение, професия, адрес на ищцата, извършено на 15.09.2020г. в предаване на ответницата озаглавено „Да избягаш от Темида като прокълнеш съдията“, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда -16.09.2020г. /респ. узнаването на излъчването на материала – 30.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател смята определението е неправилно и незаконосъобразно. Съображения излага в частната жалба. Иска отмяна на определението и изпращане делото на компетентния съд- СГС за разглеждане на иска за вреди по ЗЗД- причинени не от разгласяване на факта с кого има сключен граждански брак, а на вреди, произтичащи от публичното демонстриране и изнасяне на тази информация с цел увреждане на ищцата, която е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в страх за живота и здравето й, и това на близките й. Не претендира разноски. Ответникът- В. В., в писмен отговор оспорва частната жалба и моли за оставянето й без разглеждане на осн. чл.142б, ал.6 АПК, евентуално за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, и от съдържанието й не се установяват данни, обосноваващи прилагането на чл.142б, ал.6 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че по подадена от М. Д. жалба № ППН-01-6890/02.10.2020г. с твърдения за нарушаване правата й по ЗЗЛД във вр. със заснемане и излъчване на 15.09.2020г. на авторско предаване озаглавено „Да избягаш от Темида като прокълнеш съдията“, от страна на журналистката В. В., е налице произнасяне на КЗЛД с Решение от 01.10.2021г., с което жалбата е обявена за неоснователна и е оставена без уважение, което решение е влязло в сила на 20.10.2021г. Съдът е счел, че Д. е защитила правата си по ЗЗЛД в производство по чл.38 от с.з. пред КЗЛД, като предмета на постановеното решение от КЗЛД е идентичен с образуваното пред АССГ производство по чл.82 ОРЗД вр. чл.39 ЗЗЛД. Съдът е достигнал до извод, че искът по чл.203, ал.1 АПК може да се предяви след отмяната на АА по съответния ред, респ. неговата отмяна е условие за допустимост на иска по чл.203 АПК, но в случая този АА - Решение от 01.10.2021г на КЗЛД не е отменен, като не е налице и хипотезата на чл.204, ал.2 АПК за съединяване на предявения иск с оспорването на административния акт. Определението е правилно като краен резултат. В процесния казус исковото производство, инициирано от М. Д. ( макар и неточно заявено в подадената от ищцата искова молба до СГС) пред първостепенния съд е по чл.82, §1 ОРЗД с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неправомерно обработване на лични данни по см. на чл.4, §1 ОРЗД - имена, семейно положение, професия и адрес на ищцата, от В. В.. Неправилно възприетата от СРС в определение рег.№8782/20.02.2025г. по гр.д. №21310 на този съд правна квалификация на иска по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД (разпоредба осигуряваща допълнителна процесуална възможност за съединяване на претенцията със защитата по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД), не променя този резултат защото по своите характеристики чл.39, ал.1 от ЗЗЛД е препращаща правна норма, с която се установява един единствен процесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества /публични органи или частноправни субекти/, при единния общ процесуален ред в АПК за разглеждане на искове за обезщетение на вреди, причинени от органи на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност. Процесуална предпоставка за упражняване правото на субекта на данни по чл.82, §1 ОРЗД, предвид посочената нормативна уредба е наличието на установено противоправно поведение на администратора или обработващия лични данни. В конкретния казус такова неправомерно поведение не е установено. Обратно- в случая е налице влязло в сила решение №ППН-01-689/20г. от 01.10.2021г. на КЗЛД по образувано производство по жалба на М. Д. и М. Д. с твърдения за извършено неправомерно обработване на техни лични данни от В. В. в излъчено на 15.09.2020г. нейно авторско предаване под надслов „Да избягаш от Темида като прокълнеш съдията“, изразено и в оповестяване на лични данни на М. Д., между които име и фамилия, семейно положение, професия и адрес. В това производство сезирането на надзорния орган касае оплаквания за извършено същото нарушение, свързано с неправомерно обработване на идентични категории лични данни по см.на чл.4, §1 ОРЗД спрямо едно и също физическо лице - субект на данни. Иначе казано предметът на инициираното исково производство е идентичен с предмета на проведеното производство пред КЗЛД, приключило с влязъл в сила акт, но релевантния за настоящия спор факт е отричането на неправомерно поведение на обработващия лични данни в с влязъл в сила акт. Това налага извод за съответен с приложимия материален закон краен извод на АССГ, че исковата молба на М. Д. е недопустима, при което същата правило е върната на подателя, а образуваното съдебно производство пред АССГ е прекратено. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение