Определение № 3407 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4230/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В., представлявани от адв. Б., срещу определение № 263381 от 16.05.2024г. по гр.д. № 9771/2015г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.192, ал.4 ГПК/отм./ за изменение на решението по делото в частта за разноските чрез присъждане на още 5970 лв. В частната жалба се иска отмяна на определението поради неправилно извършено намаляване на адвокатското възнаграждение. Поискано е допускане на касационно обжалване по два правни въпроса, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: 1/ може ли съдът да намали наполовина под минималните размери по Наредба № 1/2004г. претендираните разноски за един адвокат; 2/ дължи ли се отделен хонорар за всеки един от представляваните клиенти от един адвокат или след като всички клиенти са с един интерес и адвокатът е организирал идентична защита, то се дължи по-малко възнаграждение. Тъй като частната жалба се разглежда по чл. 274, ал.2 ГПК (без допускане на касационно обжалване), то посочените въпроси не могат да бъдат обсъждани. Изтъква се по-нататък от жалбоподателите, че разноските не са прекомерни, а минимални, делото се разглежда над 24 години и съдът е постановил решението си след шест месеца, което показва, че спорът е с правна сложност. Възразява се срещу посоченото, че защитата на клиентите на адвоката е идентична. Ответникът Б. Й. Ф. чрез пълномощника си адв. П. намира обжалваното определение за правилно. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 4231/2024г. на настоящия състав, образувано по касационни жалби на Б. Й. Ф. и К. С. Ф. срещу въззивното решение по спора, а именно решение № 260204 от 28.03.2024г. по гр.д. № 9771/2015г. на Софийски градски съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение, съдът е постановил отхвърляне на предявения от Б. Ф. против настоящите жалбоподатели иск по чл. 38а ЗЖСК. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Б. Ф.. Подадената от К. Ф. жалба е оставена без разглеждане като подадена от лице, което не е страна в процеса. С въззивното решение в полза на ответниците по иска /сега жалбоподатели/ са присъдени 4130 лв. разноски за инстанциите до момента, от които 230 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Съдът е разгледал поддържаното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Приел е, че производството се е отличавало със сложност преди да се постанови решението по спора за собственост между ответниците и ЖСК. След това сложност не се разкрива. Взел е предвид също така, че защитата на ответниците по иска е идентична, оказвана е от един адвокат, поради което и независимо, че всеки от тях има право да ангажира адвокат, в тежест на ищеца следва да се постави само половината от платеното от ответниците възнаграждение за адвокат за инстанциите след СРС. Подадена е от ответниците по иска молба по чл. 192, ал.4 ГПК/отм./ за изменение на решението в частта за разноските с доводи, че неправилно е извършено намаляване на адвокатското възнаграждение. С обжалваното определение от 16.05.2024г. съдът е оставил без уважение молбата. Приел е, че сложността на делото пред инстанциите след районния съд оправдава намаляването на доказаните разноски за адвокат във въззивното производство от 7800лв. на 3900лв. Съдът е коментирал Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и е приел, че минималните размери в Наредба № 1/2004г. не могат да бъдат обвързващи. Изтъкнал е отново, че липсва сложност на делото след постановяване на решението по установителния иск за собственост, както и че всички ответници са защитавани от един адвокат. Отчел е, че контактуването с повече клиенти води до повече разговори на адвоката, но в случая интересът и защитата на всички съвпадат, което е от значение при определяне на припадащите се разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Следва да бъдат споделени съображенията на Софийски градски съд, че фактическата и правна сложност на спора, разгледан от въззивния съд, е ниска, доколкото изходът му е определен от влязло в сила решение. Вярно е, че производството е продължило дълги години, но това обстоятелство няма самостоятелно значение за размера на адвокатското възнаграждение. А и в случая продължителността е обусловена от усложненото процесуално развитие: отмяна на въззивно решение по реда на касационното обжалване, след това отмяна на следващото въззивно решение по извънредния способ, конституиране на нови страни, конституиране на наследници на починали страни, спиране на производството заради преюдициален спор. Напълно основателни са и съображенията, че осъществената защита на всички ответници по иска е с еднакво съдържание, което прави неоправдано и непропорционално заплащането, респ. присъждането на отделно възнаграждение за всеки един от ответниците. Преценявайки всички конкретни обстоятелства, релевантни за наличието на прекомерност (вид и характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.) Софийски градски съд е стигнал до правилен извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено наполовина. По този начин са отчетени и произтичащите за адвоката затруднения от общуването с повече клиенти. Следва да се изтъкне, че възнаграждението не е сведено до заплатеното само от един от клиентите, а общото възнаграждение е намалено наполовина, както и че така определеното не е под минимума на горепосочената Наредба. Извършените от съда действия при преценката за прекомерност са в съответствие с утвърдената практика на Върховния касационен съд за подобни случаи. Посоченото в изложението определение № 28 от 21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/2021 г. на ІІ т.о., в което е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредба №1/2014г. минимални размери, е постановено преди решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Наред с това, при прилагане разпоредбите на чл. 78 ГПК и присъждане на разноските във всеки конкретен случай следва да се изхожда от принципите, залегнали в практиката на ЕСПЧ, че разноските не следва да налагат прекомерен товар върху страните и че подлежат на възстановяване само разноски, които са необходими и разумни по размер. Предвид изложеното искането на жалбоподателите да им бъдат присъдени още 5970лв. е неоснователно и частната жалба не може да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.