Определение № 172 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2021 г.

П роизводството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Г. П. от Бургаска адвокатска колегия, срещу определение № 78 от 17.3.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 413/21 г на Окръжен съд-Бургас, Граждански състав, с което е потвърдено определение от 5.1.2021 г, постановено по гр.дело № 4367/20 г на РС-Бургас, с което е спряно производството по гр.дело № 4367/20 г по описа на РС-Бургас, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.дело № 2063/2017 г по описа на Районен съд-Бургас. В частната касационна жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяна на определението, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.Приложено е изложение на основанията по чл.284 ал.3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба Т. П. П. и С. П. П. не вземат становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: А. Н. Н. е предявил искове срещу Т. П. П. и С. П. П. за осъждането им да му предадат по 632, 16 кг зърно за период от четири години-1.8.2016 г-1.8.2020 г, респ. да му заплатят стойността на това зърно в размер на 776 лв.В този смисъл претенцията е индивидуализирана и с молба-уточнение от 16.11.20 г. В исковата молба подържа, че Н. е собственик на 1/6 ид.част от три ниви, които е придобил по наследство от осиновителя му С. Т. П., като нивите са възстановени с решение на Поземлена комисия-К. от 2.2.1998 г и поделени с договор за доброволна делба, която е нищожна поради неучастието му в нея. С определение № 260131 от 5.1.2021 г по гр.дело № 4367/20 г на Бургаски РС, 21 гр.състав е спряно производството по делото, тъй като след извършена служебна справка, съдът е констатирал, че между същите страни е образувано дело, по което ищецът е претендирал ревандикация на 1/6 ид.част от наследствените ниви, като искът е предявен срещу ответниците П..Бургаски районен съд е приел, че разрешаването на спора относно принадлежността на правото на собственост на претендираната 1/6 ид.част е от значение за разрешаване на спора по настоящото дело за присъждане на събраното зърно, респективно на неговата равностойност за притежаваната от ищеца идеална част от наследствените ниви.С обжалваното определение № 78 от 17.3.2021 г по ч.гр.дело № 2063/17 г на Окръжен съд-Бургас, Първи въззивен граждански състав е потвърдено определението за спиране № 260131 от 5.1.2021 г по гр.дело № 4367/20 г на Бургаски РС, 21 гр.състав. Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на исковете е 776 лв, т.е. под 5000 лева, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК "Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. " Воден от изложените съображения и на основание чл. 278, във връзка с чл.274 ал.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,