Определение № 4164 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3173/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от С. Н. К., чрез адв. Й. Б., против определение № 134/07.03.2024 г., постановено от Врачанския окръжен съд по гр.д. № 37/2024 г. (пришита по ч. гр.д. № 1510/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд). Насрещната страна не е изразила становище по частната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, за който не е предвидено самостоятелно обжалване с частна жалба, независимо от непрецизното произнасяне в диспозитивите от Врачанския окръжен съд. Първостепенният Врачански районен съд се е произнесъл по съединени по реда на чл. 123 ГПК за съвместно разглеждане дела по претенции с правно осн. по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а СК. С определение от 10.11.2022 г. районният съд съдът е одобрил съдебна спогодба между страните за привременни мерки относно децата. На 06.04.2023 г. тези мерки са изменени и допълнени от районния съд. Определенията по чл. 127, ал. 3 СК не подлежат изобщо на обжалване съгласно изричната разпоредба на закона. Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от насрещните страни по дело, които са образувани за разглеждане във въззивно гр.д. № 37/2024 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Във въззивното производство бащата С. К. е поискал изменение на определените по делото привременни мерки. С определение от 07.03.2024 г. въззивният съд е приел, че по това производство е недопустимо произнасянето относно привременни мерки по чл. 323, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 127, ал. 3 СК, и е отменил постановените от първостепенния съд. Това е произнасяне по см. на чл. 323, ал. 3, предл. 2 ГПК, аналогично по чл. 127, ал. 3, изр. 2 СК (под „същия съд“ се има предвид съдът, пред който е висящо делото - т. 3 на Постановление № 5/15.03.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г. на Пленума на Върховния съд). Съображенията в случая на въззивния съд, че искането е недопустимо, не променят същността на съдебния акт – изменение на определение, с което са определени привременни мерки и отказ да се определят такива. Актът на съда относно поискани привременни мерки, вкл. и при отказ да бъдат определени такива, независимо от съображенията, е по чл. 127, ал. 3 СК, аналогичен на чл. 323, ал. 2 ГПК. Непрецизните диспозитиви на въззивното определение не променят изложеното. (Въззивният съд, по съображения за недопустимост на искането, с което е сезиран районният съд, е отменил определенията му, с които са определени и впоследствие изменени привременни мерки, но пък в същото време оставил без разглеждане искането, с което сам той е сезиран относно привременните мерки, т.е. като резултат, отказал е по реда на чл. 127, ал. 3, изр. 2, предл. 2 СК, определяне на привременни мерки.) Актът на Врачанския окръжен съд не е преграждащ, а по съществото на искането и поради това, както правилно е констатирал и съставът на Софийския апелативен съд, на когото е била изпратена първоначално частната жалба, не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, като постановено за първи път от въззивен съд преграждащо определение. Определението на Врачанския окръжен съд относно привременните мерки е изключено изобщо от съдебен контрол по реда на чл. 274 ГПК (в този см. напр. определение № 536 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4480/2019 г., III г. о., ГК, определение № 413 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 369/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 203 от 25.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 513/2019 г., IV г. о., ГК). Подадената частна жалба от С. К. няма как да е по чл. 274, ал. 3 ГПК (въззивният съд не се е произнесъл по частна жалба срещу първостепенен съдебен акт, а по искане за изменение на определени привременни мерки, като „същия съд“ по см. чл. 127, ал. 3, изр. 2, предл. 2 СК). Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, а частната жалба се явява недопустима – арг. чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 127, ал. 3, изр. 2, предл. 1 СК. Страната може да прави искания за изменение на разглежданото определение на окръжния съд досежно привременните мерки, вкл. и поради неточно приложение на закона и с аналогични на изложените в частната жалба съображения, само по реда на чл. 127, ал. 3, изр. 2, предл. 2 СК, не и чрез подаване на частна жалба. В заключение, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство, прекратено. По изложените съображения, съдът