Определение № 2141 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1083/2026 г.

Образувано е по частни жалби на Д. В. Ш., от [населено място], област София против определение № 79 по вх. №8022 от 23.12.2025 г. от 20.01.2026 г. и определение № 1522/01.12.2025 г. по адм. дело № 1050/2025 г. на Административен съд София – област. Поддържат се оплаквания за неправилност. Частните жалби са подадени от надлежна страна, в предвидените преклузивни срокове по чл.230 вр. с чл. 213а, ал.7 и чл. 229, ал.1, т.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което са процесуално допустими. По частната жалба по чл. 213а, ал.7 АПК. С определение № 79 по вх. №8022 от 23.12.2025 г. от 20.01.2026 г. по адм. дело № 1050/2025 г. Административен съд София – област е върнал подадената частна жалба от Д. В. Ш. срещу определение № 1522/01.12.2025 г. по адм. дело № 1050/2025 г. по описа на същия, поради неизпълнени указания от жалбоподателката за отстраняване нередовност на оспорването, а именно невнасяне на ДТ. Определението е неправилно. С определение № 2131/01.12.2025 г. Административен съд София област е освободил жалбоподателката от внасяне на ДТ на основание чл.83, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК. Вменяване на последващо задължение за внасяне на ДТ при липса на промяна в обстоятелствата е процесуално незаконосъобразно. Следва да се има предвид, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.(В този смисъл виж Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС) По изложените съображения указанията за нередовност на частната жалба против определение № 1522/01.12.2025 г. по адм. дело № 1050/2025 г. на Административен съд София – област поради невнасяне на ДТ са неточни и постановеното нейно връщане с определение № 79 по вх. №8022 от 23.12.2025 г. от 20.01.2026 г. по адм. дело № 1050/2025 г. на Административен съд София – област процесуално незаконосъобразно. По изложените съображения определението за връщане на частната жалба следва да бъде отменено като неправилно. По частната жалба по чл. 229, ал.1, т.1 АПК. С определение № 1522/01.12.2025 г. по адм. дело № 1050/2025 г. Административен съд София – област е оставил без разглеждане жалбата на Д. В. Ш. срещу мълчалив отказ по нейно заявление от 01.08.2025 г. на ръководителя на Служба „Съдебно изпълнение“ при Районен съд – Варна и е прекратил производството по делото. Приел е, че не е налице твърдяния фингиран акт и предвид липсата на годен предмет на оспорване съдебното производство е недопустимо на основание чл. 159, т.1 АПК. Определението е правилно. По делото е установено, че със заявление от 01.08.2025 г. Д. В. Ш., от [населено място], област София е поискала от Служба „Съдебно изпълнение“ при Районен съд – Варна да и бъде предоставена информация за образуваното изпълнително дело № 1064/2025 г., в това число правното основание за образуването му, датата на образуване, предприети мерки по съдебното изпълнение, при кой държавен съдебен изпълнител е образувано изпълнителното дело, наличните описни книжа и документи, поканата за доброволно изпълнение и всички съдебни книжа, които са ѝ били връчени. Жалбоподателката е страна по посоченото изпълнително дело и заявената от нея информация, на която тя безспорно има право, не детерминира възникване на мълчалив отказ. Касае се процесуално искане във връзка с движените на изпълнителното дело и мълчанието на съдебния изпълнител, респ. на ръководителя на службата не формира фингиран акт – мълчалив отказ. Наличието на годен за съдебно оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и като е констатирал липсата на такъв административният съд законосъобразно е прекратил производството по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение