Определение № 8022 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2026 г.

Производството е по чл. 407, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Г. Г. против Разпореждане № 11666 от 25.03.2026г. по адм.д. № 8012/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без уважение молбата на Г. за издаване на изпълнителен лист за присъдени суми с влязло в сила Решение № 7014/22.11.2022 г. по адм. д. № 8012 /2022 г. на АССГ като неоснователна. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането като се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е безспорно установено, че с влязлото в сила Решение № 7014/22.11.2022 г. по адм. д. № 8012 /2022 г. на АССГ, с което е уважена жалбата на Г. и е отменен оспорения от нея административен акт, разноски за тази инстанция не са присъдени. С Решение № 9753 от 17.10.2023г. по адм. д. № 634/2023г. на ВАС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, за касационното производство са присъдени разноски в полза на Г. в размер на 500 лева възнаграждение за адвокатска защита. За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли молбата на Г. за издаване на изпълнителен лист за присъдени й разноски по делото в посочен от нея размер, АССГ е изложил подробни и ясни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя изцяло. На първо място, по отношение на присъдените с решението на касационната инстанция разноски в размер на 500лв., съдът е посочил, че исканият изпълнителен лист вече е бил издаден и получен срещу подпис от адв. Шумарска, надлежно упълномощена за това от жалбоподателката Г.. По отношение на искането за издаване на изпълнителен лист за твърдени като присъдени в по-голям размер разноски /“главница в размер на 3755.00лева“/, съдът е отказал да го уважи с аргумент, че такава сума с влезлия в сила съдебен акт не е присъдена. Разпореждането е правилно. При заявено подобно искане, за да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали в полза на лицето, което се сочи като кредитор и против лицето, което се сочи като длъжник по изпълняемото право, съществува право на принудително изпълнение в полза на първото. Съдът следва да установи наличието на предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска изпълнителния лист /чл. 406, ал. 1 ГПК/. С оглед данните по делото – за издаден и надлежно получен изпълнителен лист за присъдени 500лв. разноски и за неприсъдени в по-голям размер такива в производствата пред двете инстанции, АССГ правилно е приел искането за издаване на нов изпълнителен лист за неоснователно. Разпореждането като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение