Определение № 361 от 31.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2212/2018 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на К. Л. К., с която се иска отмяна по реда на чл.303, ал.1,т.5 ГПК на влязло в сила решение № 63/ 28.03.2018г. по гр.д. № 113/ 2018г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по реда на чл.463, ал.2 ГПК, с което е частично изменено разпределението по изпълнително дело №641 / 2017г. по описа на ЧСИ П. Н., рег. № 911 на КЧСИ. Ответникът по молбата, ТБ „Виктория” АД, моли да се остави без разглеждане молбата за отмяна като недопустима, поради просрочие на същата и липса на правен интерес от молбата. Останалите ответници по молбата не представят отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 7 / 2014г. от 31.07.2017г. по т.д. № 7 / 2014г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Решението по жалба срещу извършено разпределение от съдебния изпълнител са решения по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, които не разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна. Предвид изложеното, атакуваният с молбата по чл.303 от ГПК акт не попада в предметния обхват на отмяната, като извънреден способ за защита, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение