Определение № 545 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 487/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5255/6.VІ.2011 г. на В. П. Д. от С., подадена против определение № 349 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 11.V.2011 г., постановено по ч. т. дело № 21/2011 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу въззивното определение № 220 на Хасковския ОС от 27.ІХ.2010 г. по ч. гр. дело № 403/2010 г. – за отхвърляне на негова молба за обезсилване на издадена срещу него и в полза на [фирма]-гр. Х. заповед за изпълнение за суми в размер на 31 000 лв. - главница и 1 055.42 лв. мораторна лихва. Оплакванията на частния жалбоподател Д. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния състав на ВКС, поради което се претендира обезсилването му, респ. неговото отменяване и постановяване на съдебен акт, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд: за обезсилване на издадената срещу него и в полза на заявителя [фирма]-гр. Х. заповед за изпълнение за горепосочените две суми и деловодни разноски в размер общо на 2 942 лв. Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Х. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията, развити от подателя й Д.. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во пред тричленен състав на ВКС и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, настоящата частна жалба на В. П. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разледана по същество частната жалба е неоснователна. Следва да бъдат споделени съображенията на предходния състав на ВКС относно това, че той не е бил надлежно сезиран с частна жалба срещу подлежащо на атакуване по правилата на касационното обжалване определение на въззивен съд, тъй като при данните по делото за липса на подадено в пределите на фаталния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от страна на длъжника Д. срещу горепосочената заповед за изпълнение, не може да се повдига въпрос подаден ли е бил в срок иск по чл. 422 ГПК от страна на заявителя и титуляр по тази заповед [фирма]-гр.Х. за установяване съществуването на вземанията му. На плоскостта на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК законосъобразно е било проведено разграничение от състава на ВКС между обезсилването на издадената в полза на търговеца заповед за изпълнение - като едно преграждащо по-нататъшния ход на заповедното пр-во определение, от една страна и последвалата отменяване от страна на въззивния съд на този неправилен първоинстанционен съдебен акт, от друга, имащо за свой резултат възобновяването на същото заповедно пр-во, следователно без това да отново да представлява негово „разрешение по същество”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение