Определение № 50176 от 02.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1218/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от ответника по касация с искане за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта за разноските. Ответната страна – касатор в производството оспорва молбата. Молбата е основателна. В постъпилия отговор на касационната жалба, противно на приетото в мотивите на определението по чл. 288 от ГПК, е формулирана претенция за разноски. Приложен е договор за правна помощ и съдействие с договорен хонорар в размер на 1700 лв. и отбелязване, че същият заплатен в брой към датата на подписването на договора. Противно на изложеното в отговора на противната страна на молбата по чл. 248 от ГПК, отговорът на касационна жалба е депозиран в срок, а с изложеното си съдържание договорът за правна защита и съдействие има значението на разписка за заплащането на договорения адвокатски хонорар. С оглед изхода на производството по чл. 288 от ГПК молителят има право на разноски. Неоснователно е възражението, че молителят не е депозирал своевременно списък на разноските по чл. 80 от ГПК – в постановеното по делото определение липсва произнасяне по разноските, поради което и молбата съставлява такава за допълването му, а не за изменението му, и се явява допустима, независимо от това, че от молителя не е представен списък за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение