Решение № 1360 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на „Милки груп био“ ЕАД, представено от адв. С. Желязкова, против решение № 23686/09.07.2025 г., постановено по адм. д. № 7128/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-189375/15.06.2021г. на директора на ТД „Южна морска“ в Агенция „Митници“. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според него процесуалния закон е нарушен с включването в състава на разширената повторна експертиза на вещото лице от първоначалната; с отказа на съда да отстрани вещо лице, чието отстраняване е поискал заради наличието на висящо гражданско дело между тях;с изборът му да основе констатациите си на заключение на съдебно-химическа експертиза, която не е изследвала проби от стоката, чието тарифно класиране е спорно. Отрича установяванията за текстуриране на стоката и за определянето ѝ като палмов шортънинг. Настоява, че е приложен неправилно при изследването американския стандарт AOCS Cc 16-60 при използването от митническата администрация на методологията РАП 66. Изразява убеждение, че съдът е определил непълно спорния въпрос, като освен спорът за текстурирането на мазнината трябвало да обсъди дали с ползвана методология РАП 66 може да се докаже допълнителната обработка на мазнината. Отрича значението на показателя твърдост за установяване на текстурирането на мазнината. Въвежда твърдение за причините в разликата в твърдостта на мазнината преди и след охлаждане. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или отмяна на решението и на акта на митническия орган. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на ТД Митница Бургас, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е коригирал митническа декларация с MRN 20BG001007025266R1/11.11.2020 г., като е определил различен от декларирания код по ТАРИК на стоката и установил е допълнителни задължения за мито в размер 22 168.76 лева и за ДДС в размер 4 433.75 лева. По констатациите на митническия орган „Милки груп био“ ЕАД е декларирало за допускане за свободно обращение стока с описание „RBD IFFCO HQPO 36/39 палмова мазнина в разфасовки от 20 кг – 226 600 кг“ с държава на произхода Малайзия и код по ТАРИК 1511 9099 00. Основавайки се на резултата от извършен в Централна митническа лаборатория анализ на проба от стоката по МД с MRN 20BG001007025266R1/11.11.2020 г., митническият орган е приел, че тя представлява палмов шортънинг, съставен само от рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, химически непроменено, но претърпяло преработка за модификация на кристалната структура, т.нар текстуриране. С тези характеристики на стоката е обосновал класирането ѝ в позиция 1517 от КН. Позовал се е на Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и ОБХС за позиция 1517. Определил е код по ТАРИК 1517 90 99 90 и е установил допълнителни публични задължения за като функция от прилагането на ставка на митото 16 %, вместо приложената за декларирания код ставка от 9 %. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Съдът е концентрирал спора по фактите до възприетото от митническия орган фактическо основание за издаване на акта, обвързано с обективните характеристики на поставената от „Милки груп био“ ЕАД под режим допускане за свободно обращение стока като палмов шортънинг. Отнесъл е към процесуалните тежести на ответника установяването на фактическите основания за отнасяне на внесената стока към променения с акта на митническия орган код по ТАРИК, вместо към декларирания от жалбоподателя. Първостепенният съд е обвързал решаването на спора с установяването за допълнителна обработка на стоката, различна от рафинирането, като се е позовал на разясненията на Съда в решението му по дело С-292/22. Определил е като правно значимо обстоятелство възможността с използваните от митническите органи методи да се установят обективните характеристики на стоката, които са от значение за тарифното ѝ класиране. На заключението на МЛЕ е основал фактически извод за обвързаност между твърдостта на стоката и претърпяната обработка с промяна на структурата, което определя изследвания продукт като шортънинг. Отрекъл е в обяснителните бележки към позиции 1511 и 1517 да се съдържа изискване за прилагане на определен метод за изследване, като така е обосновал липса на основание да се изключи приложения в административното производство вътрешнолабораторен метод. Връзката между твърдостта и променената кристална структура предполагала установяването на текстуриране с използване на пенетрометър. Съдът е отказал да цени заключенията на основната и на мнозинството от експертите на разширената СХЕ. Обосновал е отказа си да се довери на особеното мнение на вещото лице от разширената експертиза. Решение е правилно. Съгласно текста на позиция 1511 от КН тя обхваща палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени. В обхвата на позиция 1517 са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 „…основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.“. По обяснителните бележки към ХС за позиция 1517 от ХС, съвпадаща с позиция 1517 по КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани …, разбити или предварително обработени чрез текстуриране … или по друг начин“. Според ОБХС от позиция 1517 са изключени „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“. ОБХС дефинират текстурирането като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. Получените в резултат на текстурирането продукти се определят като шортънинг. Основание да се изключи класирането на продукта в позиция 1511 е да се определи дали е претърпял обработка различна от рафинирането, като например текстуриране /така т. 46 от решението на Съда по дело С-292/22/. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на фактите, представляващи материални предпоставки на разпоредената с акта му правна промяна – в случая характеристики на стоката по митническата декларация на „Милки груп био“ ЕАД, които да са основание за класирането ѝ в позицията от разпоредителната част на решението му, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора процесуални нарушения. Разширената СХЕ не е допусната като повторна по смисъла на чл. 201 ГПК заради съмнения в правилността на приетото заключение на СХЕ. Затова и от правилата на чл. 195, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 201 ГПК липсва ограничение експерт от еднолична експертиза да участва в състава на експерти в последваща експертиза на повече вещи лица. В определение, обективирано в протокола от заседанието на 03.12.2024 г. съдът е обосновал отказа си да уважи искането на жалбоподателя за отстраняване на вещото лице Илиева. При действието на чл. 196, ал. 1 ГПК за вещите лица са приложими съответно ограниченията за участие в съдебното производство по чл. 22, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че експертът е страна по гражданско дело за разрешаване на правен спор с насрещна страна – страната в производството, в което е назначен за вещо лице, е неотносимо към основанията за отстраняване по чл. 22, ал. 1, т.т. 1-5 ГПК. Предявяването от страната на иск за непозволено увреждане срещу експерта за вреди от негово заключение по друго дело не поражда непременно основателно съмнение в неговата безпристрастност. Всъщност съмнение възниква за добросъвестното упражняване на процесуални права от касатора (вж. чл. 3 ГПК) с предявяването на искове срещу три физически лица за обезщетения за вреди, които са причинили като вещи лица, за обосноваване на основания за отстраняването им по чл. 196, ал. 2 ГПК като носители на нужните на съда специални знания за решаване на отнесения пред него правен спор. Неотносим е доводът за значението на отсъствието на изследвана от вещите лица проба от внесената стока за достоверността на заключенията на СХЕ. Предметът и задачата на експертизата се посочват в определението по чл. 197, ал. 1 ГПК. Ако определено изследване не е възложено на експертите, то непровеждането му е без значение за доказателствената стойност на заключението им. Сам касаторът не разбира „спорния въпрос по делото“. В съдебното производство по оспорване на индивидуални административни актове съдът разрешава правният спор за съществуването (евентуално и за размера) на разпоредените с акта права и задължения и за законосъобразността на административния акт. Заявеният правен спор е предмет на делото, като е дължимо съответствието му с предмета на решението. Различен е спорът по фактите. Спорните факти от значение за решаване на делото формират предмета на доказване (вж. чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). Оспорването на използваните от администрацията в извънсъдебната фаза на производството стандарти, методи или методологии (на чието разграничаване касаторът особено държи) е от значение за определянето на убеждаващото въздействие на създадените в резултат на прилагането им информационни източници (в случая заключението на МЛЕ), които са доказателствено средство и в съдебното производство (съобр. чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК). Дали с методологията РАП 66 може да се докаже текстуриране не е факт от предмета на доказване, а е от значение за преценката на съда на заключението на МЛЕ. Не се основава на съдържанието на обжалваното решение доводът на касатора за пропуск на съда да обсъди способността с метода и средствата по МЛЕ да се установи промяна в кристалната структура на палмовата мазнина по митническата му декларация. В съдебния акт е отчетено значението на ползваните методи и инструменти при определяне на доказателствената стойност на източника на специални знания от извънсъдебната фаза на производството. Прието е, че методът на изследване на стоката е научно обоснован. Съобразено с процесуалните и логическите правила е установяването на съда, че внесената от „Милки груп био“ ЕАД стока по с MRN 20BG001007025266R1/11.11.2020 г. представлява палмов шортънинг. В решението е съобразена връзката между твърдостта на продукта и неговата структура. Още в извънсъдебната фаза на производството, при извършването на МЛЕ е описано визуалното възприятие на пробата от стоката като пластична до твърда маса, хомогенна структура с гладка кремообразна текстура, термично стабилна без разслояване; извършеното изследване с пенетрометър е установило стойности характерни за пластични мазнини, шортънинги и маргарини, а след разтопяване не възвръща предходната си форма при стайна температура. Основната екпертиза на в.л. Илиева и мнението на мнозинството от разширената експертиза установяват отсъствието на референтни стойности за шортънинга /такива се съдържат в специализираната литература/ и описват рязкото охлаждане като способ за променяне на кристалната структура на маслото. Сочат кристалната структура като разлика между маслото и шортинга, а тя се проявява в различната им твърдост. Затова и прилагането на метод, основан на използването на пенетрометър за определяне на твърдостта не е несъвместим с установяването на твърдост, която е специфична за текстуриране. На извършено текстуриране сочи и невъзможността материалът да възвърне пластичността си след нагряване. Познавателната дейност на административния съд не е опорочена и правните му изводи са съобразени с материалния закон. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/. Затова и прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛА като информационен източник. Достоверността на това доказателствено средство се потвърждава от заключението на основната СХЕ и мнението на мнозинството по повторната. Отказът на митническия орган да приеме декларирания от „Милки груп био“ ЕАД код по ТАРИК на внесената стока, определянето на нов код и установяването в привръзка с новото тарифно класиране на допълнителни публични задължения е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт от първостепенния съд с обжалваното решение – правилно. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на Агенция „Митници“ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 127.82 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /превалутирани и закръглени по правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ 250 лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,